Е-списание

Искам да бъда до тебе
когато си силен и когато си слаб.
Всеки миг да ти бъде потребен,
всяка дума да е като хляб.

Пролетта е като милувка, като нежно пробуждане, когато след дълъг сън виждаш утрото закачливо как наднича в стъклата. Почерпил сили от Майката земя се радваш на слънцето, на топлия полъх на вятъра и пиеш живителния сок на младостта.

Преди осемдесет и пет години, под знака на съзвездието “Везни” се ражда в Карнобат Борис Бухчев. Орисниците му предричат, че е избраник на Музите...

Една от тях го прегръща и го въвежда в храма на Словото. Така Музата Ерато става негова покровителка...

Музите Евтерпа и Полихимния го даряват с глас музикален и с усет да рисува...

Наричанията на трите орисници се сбъдват. Тези дарби го съпътстват и до днес.

Познавам учителя и поета Борис Бухчев от ранна юношеска възраст. Съпътстват ме неговите поетични изяви през годините. Те са гордост за родния му град.

Признавам си все още не се познавам
и често не мога да определя,
каква съм и каква трябва да бъда –
дали лоша или пък добра.