През 2014 г. писах кратки думи за „Стихове от розариума“ на Роза Боянова. Днес с удоволствие ще поговоря и за новата й стихосбирка „Обратна гравитация“, излязла в издателството на Бургаска писателска общност съвсем скоро...
Мустакът гъделичкаше. Новите панталони убиваха. В лявата обувка усещаше камъче, а коремчето му опасно извираше над колана, издувайки единствената официална риза. Всяка стъпка до трибуната беше тест за волята...
Малък процеп в пантите на вратата пропускаше светлината като ефирна течност в малкото пространство, където се беше излегнал. Фокусиран в бялата ивица, която образуваше слънцето по стената, се опитваше да игнорира смрадта, идваща от два рафта по-надолу. Така и не се научи да я понася – нахлуваше и се разстилаше във всяка брънка на неговото същество.
На 5-ти октомври 2018 г. в в залата за срещи и събития на Регионална библиотека “Априлов – Палаузов” Таня Мир представи своята фентъзи повест “Откритие”, която в края на миналата година бе отличена с литературната награда “Еквалибриум” на издателство “Либра Скорп”.
Монетата падна от кафемашината и се претърколи по земята, удряйки се в крака ми. Наведох се бавно и я вдигнах. – Не я пускай пак! Няма да я вземе – посъветва ме женски глас, идващ някъде зад гърба ми. Обърнах се и за голяма моя почуда видях една възрастна жена със забрадка на главата да стои точно зад мен. – Машината не работи...
Почти съм сигурен, че грешката беше моя. Изобщо не трябваше да повдигам темата пред нея. Въпреки крехките си шестнадесет години Софи е момиче с изграден характер и виждания за света, хората и отношенията между тях като цяло.
Погледнах надолу, изглеждаше ми по-високо от осем етажа. Странно. Винаги съм имал страх от височини, но в този момент не чувствах никаква уплаха. Сякаш цялото ми същество бе приело за нормално това, което мислех да направя. Сетивата ми бяха напълно притъпени. Вече дори не се чувствах тъжен или ядосан на себе си...
