Е-списание

Не се сърди на вятъра,
че донася бурите и облаците тъмни,
че с него песента на птиците отлита,
че от поривите силни скалите се рушат.

Икона свята, нарисувана с магия
поглъща нашите очи,
икона на Света Екатерина
на мъченица свята там лика искри.

За кого да пиша, за душата?
За света, преминаващ покрай мен
или за времето отминало, когато
дните бяха ярки и желанията вечни?

В природата дивна така е,
там няма помисли, а само сила.
И в едно с водата, светлината някак си е сътворила
едни да стъпват по земята, а други да летят с крилата.