Е-списание

Отказ

Автор: 
преди 7 години 2 months

Отказах среща с теб. Необичайно. 
Какво ми стана? А, прекрасно знам. 
Жега ми е. Писна ми безкрайно 
не ти при мен, а винаги аз там.

Другият, моля!

Автор: 
преди 7 години 2 months

Кой ли не глозга от мойта душа, 
кой ли не свлече я гола, 
без мярка шиеха ме с дебела игла, 
завързали ме здраво за стола.

В леглото ти

Автор: 
преди 7 години 2 months

След битки зли с озъбени безсъници
ще дойда – гостенка в пияна нощ, 
ще пусна вързаните диви писъци
и обуздая сладката ти мощ.

Мирис на край

Автор: 
преди 7 години 2 months

Дали е край? На пръст мирише
и дими тамян. А никъде смъртник.
Сърцето ми елегии с мъниста ниже
и после ги разпръсва с глътка вик.

Дама Пика, появи се...

преди 7 години 2 months

Магда и Никола бяха близнаци и живееха в малка къща в един от крайните квартали. Родителите им бяха на работа в чужбина и за тях се грижеше леля им. Магда учеше последна година в гимназията, а брат й поради отсъствия и слаб успех бе останал една година. Макар и близнаци двамата бяха много различни не само на външен вид, но и по характер...

Антракт

преди 7 години 2 months

Антрактът е пауза, почивка,
но също промеждутък, междувремие
дали в живота – вечния театър или на сцена
той идва често като изкупление.

Пясъчен часовник

преди 7 години 2 months

Пясъкът изтича
аз съм този, който бях,

съм и ще бъда.
Бях корав мъжага,

бях и рошав дядо...

Покана

преди 7 години 2 months

Искаш ли да дойдеш под асмата
да поседнем морни, да налеем чаши,
да похапнем шопска, да наквасиме гърлата,
да си кажем, братко, за бедите наши.

Жената от следобедната стая

преди 7 години 2 months

Този ден Жената от следобедната стая не се появи. Къщата беше разположена така, че сутрин слънцето огряваше спалнята на втория етаж и широкия хол под нея, а след обяд – кухнята и трапезария, чиито прозорци гледаха към задния двор. Подобно на повечето къщи в този квартал, задният двор беше задължителна екстра – с миниезерце, леха с лалета и жасминов храст...

Фаталното приятелство

преди 7 години 2 months

Мира изпрати приятелката си Ралица до автогарата, изчака я да се качи на автобуса и, след като той замина, седна в кафенето срещу спирката. Не й се прибираше още вкъщи, защото знаеше какво ще завари – вечно пияния си баща, болнавата си майка и властната баба...

Страници