За Катерина и уроците

Че животът е най-добрият учител, това го знаем. И че не винаги си научаваме урока (навреме), и това е вярно. Тогава, съответно, получаваме полагащата ни се доза шамари. И се поправяме. А може пък и да не се поправим. И си трупаме обици на ушите, и си ги носим... Понякога си мълчим. Гузно. Понякога крещим така, че всички да научат. Или просто се вземаме в ръце, изправяме се и продължаваме.

За своите научени уроци споделя Катерина Стойкова в новата си книжна рожба “Птичка на перваза” – една малка по размери книжка, но с много мъдрост, събрана в нея. Катерина ни доверява своите мисли, изводи, изречения, записани веднага, до които е достигнала във времето, от преживяванията и опита, който е придобила.

Роза МАКСИМОВА

---------------

Катерина Стойкова: Писането е достатъчно, защото то ни помага да открием истината за себе си и своя живот.
(Интервю на Роза Максимова, в. “Компас”)

– Честита книга, Катя! По-различна е – не са стихове, а мисли, изводи, до които си достигнала във времето. Разкажи ни повече за книгата.

– Благодаря! Да, книгата не е със стихове и няма претенции да е литературна. Това са мисли, изводи, до които съм достигала по един или друг начин. Всъщност може ли да цитирам въведението? “Изреченията в тази книга са минавали през главата ми и са се задържали там достатъчно дълго, за да ги запиша – мисъл след мисъл, през последните седем години. Пристигали са в подходящия момент като инструкции към мен самата, като утеха, предупреждение или награда. Вярвам, че съм била едновременно получателят и читателят, за когото тези думи са били предназначени. Те имат отношение към мен и моя живот и нямат претенции да са абсолютната истина за всички. Реших все пак да ги споделя. И който има нужда, да ги чуе. Може би, сред тях ще намери нещо полезно и за себе си.” Освен това искам да споделя, че книгата е двуезична, и освен от ИК “Знаци” в България, ще се разпространява и от издателство Accents Publishing в САЩ.

– “Птичка на перваза” – защо избра такова заглавие? Какво вижда птичката от перваза, какво очаква тя, седейки на прозореца?

– Заглавието дойде от издателката ми и редакторката на книгата, Румяна Емануилиду. И то е въз основа на едно от изреченията в книгата. Изречението е следното: “Да получиш в главата си строфа от стихотворение и да си кажеш: “Ще го запиша по-късно” е все едно да видиш на перваза птичка и да си кажеш: “Ще я снимам по-късно”. Аз нямах идеи за по-добро заглавие. Възнамерявах да нарека книгата просто “Изречения”. Но когато Руми предложи “Птичка на перваза” ми се стори много подходящо, защото описва и процеса на писане на тази книга. Тези изречения трябваше да бъдат записани веднага, когато идваха, иначе щяха да отлетят като птичката на перваза. Художничката Невена Ангелова изпъстри книжката с птички и перца. Много съм щастлива всеки път като погледна изданието. Просто е красиво направено. И съм благодарна на целия екип.

– След стиховете дойдоха сентенциите. Идва ли редът на разкази или роман?

– Много бих се радвала, но не смея да се надявам. Като че ли на този етап не се задържам на едно място достатъчно, за да “чуя” нещо по-дълго, и да се свържа с него. Всъщност имам около 300 страници книга в проза, но не знам каква ще й е съдбата по-нататък.

– В други разговори си казвала, че поощряваш писането, че всеки трябва да пише какво го вълнува. Няма ли риск да се появят черно на бяло всевъзможни текстове, някои от които може би не би трябвало изобщо да виждат бял свят?

– Да, поощрявам писането. Да, нека всеки пише каквото го вълнува. Нека се появят всевъзможни текстове. Кой има правото да каже какво “трябва” и какво “не трябва” да вижда бял свят? Определено не аз. Всеки е отговорен за собственото си писане, а и за собствените си мечти за публикация. Авторитетите и “авторитетите” се менят. А и защо някой трябва да ни одобрява писането?

– За какво има смисъл да се пише?

– Аз бих казала: “има смисъл да се пише”. И това е достатъчно. За мен писането е цел, а не средство към друга цел, към литературно произведение например. Писането е достатъчно, защото според мен то ни помага да открием истината за себе си и своя живот. А това е много ценно. Всичко останало е черешката върху тортата.

– Какви са твоите страхове, Катя?

– Страховете ми са много и най-различни. Предпочитам да не ги изброявам поименно тук. Но много съм мислила по въпроса за страха. Може ли да цитирам от книжката?

“Страхът поражда страх.
Ако се налага да се страхуваш, поне не се страхувай от всичко наведнъж.
Не се страхувай да се страхуваш.
Няма от какво да се страхуваш, освен от онези, които не се страхуват от нищо.
Страхът от собствените недостатъци е по-силен от тока.
Страхът от провал е едно нещо.
Страхът да не успееш достатъчно е много неща.
Страхът, че нещо лошо ще се случи, е различен от страха, че добрите неща свършват. Два пламъка от един огън.”

– Съжаляваш ли за някой свой избор, Катя?

– Да. Съжалявам за всеки избор, който е причинил болка някому.

– Много от твоите сентенции звучат като съвети. Това съвети към самата теб ли са, или към другите? Как се отнасяш към съветите, вслушваш ли се в тях?

– Не бих посмяла да давам съвети на когото и да е. Вярвам, че мислите в тази книга са били предназначени за мен в определени ситуации. Дали се вслушвам в тях? Надявам се. Те са били важни за мен тогава. Една моя Учителка ми каза “Ако не го споделяш, значи го крадеш”. И аз не исках да крада. Затова избрах да споделя. По принцип не обичам непоискани съвети, но се опитвам да “чуя” това, което ми се казва, защото вярвам, че всичко е както трябва да бъде и и ако някой ми казва нещо, то си има причина за това. От чуването на съвет до вслушването в него пътят може да е много дълъг обаче. Но не е нужно да сме толкова сериозни. Всичко е много красиво.

– Почерпи читателите на в. “Компас” – с малка доза от новата ти книга например.

– С удоволствие! Предлагам ви откъс из “Птичка на перваза” ----->>>>>

--------------
Интервюто е публикувано във в. “Компас”.
---------------