Е-списание

 Сред дебютните книги в съвременната бургаска поезия, стихосбирката на Симона Тодорова “Контрабандни чувства” се отличава с чистия си алегоричен изказ, на места с крайни апокалиптични метафори, с екзистенциални творчески дилеми и с вплитането на любовта като надежда и спасение. Може би това се дължи на нейния житейски път, който води своето начало от Ямбол – град на модернизма и авангарда в родната литература...

Всичко започна на 13-ти ноември, петък. Валеше дъжд. Скучаех в гарсониерата си в блок деветдесет и шести в комплекс “Меден рудник”, когато на вратата се позвъни. Отворих и се озовах лице в лице с лудия съсед от етажа. От време на време му услужвах с дребни суми, за да преживява. Този път той ме изненада, не поиска нищо, а ме покани в дома си на чаша кафе...

Моторът изхърка за последно и изгасна. Всички опити да съживи старата барака “Шкода 100 S” бяха обречени на неуспех. Методи Андреев ядно ритна ръждясалия калник. Трижди прокле немотията и любопитството си, което не му бе донесло нищо хубаво в този живот. Прочутата му “маркототевщина” пък бе достойна за многотомно издание...

Малък жест в живот без чест,
от суета заслепен,
всеки в ежедневието потопен,
липсва радост – малък жест
от някой милостив “беглец”.