Е-списание

Открих те

преди 8 години 7 months

Открих те, когато
се отказах от всичко,
от себе си дори.
Когато вече в никого
не вярвах и очаквах
единствено сълзи.

Несбъднато

преди 8 години 7 months

Връщам се в миналото
и си спомням
за мен, за теб, за нас.
Това, което не можахме
с теб да имаме това,
което ме е страх да изрека на глас.

Само това не ми предлагай!

преди 8 години 7 months

Само това не ми предлагай –
да се слея с тълпата.
За чаша уиски в сепаре,
на дявола да си продам душата.

Сън

преди 8 години 7 months

Сън.
Така вълшебно.
Един олтар на любовта
под затворените ми клепачи.

Усмивка

преди 8 години 7 months

Усмивка,
слънце между нея.
В нея – аз и ти,
а между нас морето.

Обиди

преди 8 години 7 months

Не разбирам, защо когато някой ме обиди
не мога да го мразя аз?
Защо техните обиди
ме карат да не влизам в час.

Доверие

преди 8 години 7 months

Благодаря ви за това,
което направихте за мен.
Аз няма да забравя
и ще ви благодаря някой ден.

Слънчев ден

преди 8 години 7 months

Много добре се отнасяш
ти със мен.
Как така понасяш
този слънчев ден.

Отдавна

преди 8 години 7 months

Отдавна исках аз
да срещна някой в този час.
Радвам се,че  беше ти
ще те помня винаги.

Емануил Павлов – един мъж на 57...

преди 8 години 7 months

Срещата ми с Емануил Павлов в едно квартално кафе се състоя броени дни преди рождения ден на “бургаския Хемингуей”, както го наричат мнозина. Дали от Сатурновата дупка, в чийто плен явно беше попаднал Емо, или от самия живот, който сякаш ни е обявил своеобразна война, но разговорът върви в твърде песимистични нотки.

Страници