Е-списание

Третата белетристична книга на Милка Иванова се появи след сборниците с разкази „Черна кръв“ (2001) и „Пътят на мравките“ (2005, 2006). Тя утвърждава и развива белетристичните постижения на авторката от предишните й сборници в тематика, която днес някои таксуват като ретро, спрямо нагласите на модерния социум. Става дума за т.нар. психологическа проза, която изследва процесите на обезлюдяване на българското село, урбанизацията и всичко онова, което произтича от тях...

Приказките. Родени преди хилядолетия сред хората, продължават да живеят, и ще живеят. Измислици, съчетали в себе си мъдрост, вълшебства, чудеса и поучения. Вълнуващи истории със затрогващ и прочувствен финал. С приказките децата забравят за лудориите си, за да заобиколят сладкодумните разказвачи. Притихват и слушат с жив интерес – за принцеси, магьосници, великани; предметите оживяват...

Познах те, любов –
така търсена, зована, мечтана.
Нищо, че вън не си толкова лъскава
и да е кожата ти леко раздрана.

Това, което ни е карало да се чувстваме горди и щастливи хора, дори и в най-унизителните и мрачни робски времена, е красотата на нашата родна земя. Този възторг, опиянение и вяра в нетленността на хубостта й, в това, че дори, когато телата ни станат на прах, а по костите ни свирят ветровете, ще остане нещо прекрасно и вечно, блика в самата ни същност...