Е-списание

Steve Selofsky с ужас установяваше, че отново се превръща в Стефан Селовски, и то с цената на огромни вътрешни разрушения. Всъщност връщането на ударението във фамилното му име от втората на първата сричка го подкосяваше само с едно бъзване, приличаше на нелепа грешка на някакъв пиян стрелочник.

В книгата си “Изядената ябълка” Митко Новков е подредил 101 “управителски истории”… Според автора “разказоидите” в книгата са коани. Този “жанр” няма европейско съответствие и е един синтез от притча (но без “поука”), гатанка (без логичен отговор), игра с парадокса, и ни приближава до някакво определение – макар че, според Р. Барт, точно определението липсва, липсва и противостоенето на обект и субект като един от базовите конституенти на европейското мислене, защото целта е липсата, отсъствието, пустотата…

Някаква пластична сила има у Марин Бодаков; не зная дали е необходимо да я обуздаваме в литературоведски пранги; от друга страна не ми се ще да изпадаме в лош езотеризъм; мисля че “литературното пространство” (Бланшо) е компромисен идиом, “където” се полага тази “сила”; така връзката между автора и “Творбите” придобива характер на пъпна връв, която не бива да прерязваме...

“Животът е сън”... такова е индивидуалното човешко светоусещане и то най-вече за “времето”. Докато всъщност “реалността” е колективно дело на множество умове; така нашето индивидуално възприятие всъщност работи с код – разгадава общата “действителност” “дадена” му уж буквално в сетивата. Сънят е свободен ход на въображението, подобно на метафизиката (или митовете)...