Ний всички сме деца на майката земя,
но чужда е за нас кърмящата й гръд,
и в шеметния кръг на земния си път,
жадувайки лъчи, угасваме в тъма –
ний, бедните деца на майката земя.
Интервю на Георги Календеров със Стоян Вълев. Стоян Вълев е роден през 1956 г. в едно ямболско село, което до преврата от 1934 г. се е наричало Акбунар (Бял кладенец), а военните са му дали гръмкото наименование Генерал Инзово. Докато следва в Пловдивския университет, за да се издържа сътрудничи на медиите в града...
Хирургът Веселин Кръвопусков, отпуснат и все още замаян от снощното напиване, гледаше стената и чоплеше гърбавия си нос, заел нахално солидна част от лицето му и обязден от очила с полуразложени дръжки. Стената беше зелена и грапава, пердетата също бяха зелени, бюрото – и то. Стройната сестра, която любопитно надничаше през прозореца с надеждата да види нещо интересно, дразнеше периферното зрение на хирурга...
Тази сутрин, като се разхождах из моя любим град, се запознах с един човек. Бяхме на еднаква възраст, леко понапълняли, с бели жички в косите, загърнати в балтоните си. Наоколо студ, сняг, виелица, а ние се разприказвахме и той ми предложи да пием по едно кафе и да се стоплим...
Явил се на литературната полоса в края на 50-те с романа “Безразличният” скоро след това Марангозов изчезва от полезрението на литературната критика: тази липса е “документирана” чрез отсъствието му в скрупульозно подредения опис на авторите. Идеологическите лагуни в “големия списък” (Речник на българската литература) са най-отчетливите следи, оставени от нормативната естетика (тая зорка Горгона)…
Заглавието на стихосбирката е “игрово”. Играе си с неясни епиграфи. “Чучелото” етимологира към “кукла”. “Като дете често играех в тази игра…” Забележете “в”, не “на”… При Мира Душкова таланта се състои в това да влиза и излиза от фикционалното с лекота. Като дете...
Тъгата като състояние (на духа)… “Застояла кръв” – са казвали древните, без да задълбават в делението душа-тяло. Вероятно е имало времена, в които да изглеждаш тъжен е било мода, както имаше например времена, когато наподобяването на бунтарство се котираше не зле. И двете състояния са с ореола на романтичността, благородството. Ако ги свържем, се получава Хамлет, т.е. литературен образ. Защото тъгата е литературно изобретение...
“Еквилибристиката” между мироглед и поетика бе методологическия фундамент на определен вид критика, която си бе присвоила ключа към творчеството на Гео Милев: и тръгваше един “естествен” развой към “реализъм”, увенчан с поемата “Септември”…
Християнската етика се гради на изискването за саможертва. Това означава, че “жертвата” напълно осъзнава и носи отговорност за поведението си: тя се (само)жертва, тя е жертвоготовна, буквално прочетено (само)убива. Защото, “който изгуби живота си, той ще го намери”.
