Е-списание

Като дете сънувах сън, в който присъстваше образът на четвърт месечина в човешки облик. Докато растях, тази картина постепенно избледняваше в спомена ми. Днес от нея останаха само трохи.

Градът Астраион със своите благодетели бе несекващ извор на изкуството на живота, което се записва в паметта на глобалния, но все пак, наш свят. Край този град почвата винаги е била плодородна, и небето, предразполагащо към въображение. И неслучайно Аристотел, през паузите, докато учил Александър, там някъде близо до термите в този регион, записвал своите метафизични съчинения.

Тя остави молива, ръцете й трепереха. Сълзите замъгляваха очите й, парещи, извиращи директно от сърцето й, което гореше като кратер на действащ вулкан. Думите не стигаха, не успяваше да опише чувствата си. Мислите вилнееха в нея като вихрушка, блъскаха се, преплитаха се, утихваха само за миг и се завихряха отново...

Излязох тихо под дъжда,
прегърнах се и тръгнах да се връщам,
а страшно беше през нощта,
не спрях за миг да се обръщам.