Всеки ден не се срещат стихове като тези от дебютната стихосбирка “Грехопадение” (2019) на младата поетеса София Милева от Хасково. Тя навреме е забелязана и благословена от Ели Видева, Диляна Христова и Атанас Капралов. Насърчена е и от преподавателя в Бургаския университет д-р Димитър Костадинов. Също и от редактора на книгата Тодорка Николова в утвърждаващия я предговор...
Само година е разстоянието от първата книга “Грехопадение” (2019) и младото дарование София Милева изтрезняло влиза в “102 минути” (2020) с 46 стихотворения пълнокръвна лирика. Стил класически духовит. Реализъм до болка, катарзис до разголване на душата...
Всеки ден литературният ни пазар е залят от тонове дебюти. Дебютът на автора Х, дебютът на автора Y, шокиращ дебют на праплеменника на този... Иска ми се да се обърне внимание обаче на наистина талантливи първи книги, на нещо повече от фасулковщината и гланцираната хартия...
Тъжно е да бъдеш безгласна буква (макар, че и безгласието понякога е право на глас), но хиляди пъти по-окаяно е да ти се падне амплоато на ер малък. Хем те има, хем, обаче, те няма, и нито една дума не започва с теб. Абсолютен малшанс...
Представи си, че животът не е нищо повече от един учебник по граматика. Толкова много правила, толкова много изключения, че сто живота не стигат, за да ги научиш всички тези капани, завои, слепи улици в личната си словница и колективната буквеница...
Благословени да са вярващите в линейността на времето. Благословени да са адептите на часовника и тълковния речник. Тяхна е хронологията и последователността на повествованието. Техен е комфортът на хронично здравия разум...
Мисля си за времената отпреди Вавилонската кула и зикуратите. Времената, когато не е имало изгубени в превода, а човеците славили Твореца и съзиданието на един и същи език – езика на хармонията и светлината...
