Преди известно време в Бургас гостува журналистът, историк и краевед Юлий Йорданов – човекът, който разведри тъжния образ на Северозападния край и показа, че макар и труден за живеене, този край е дал на България много силни и достойни личности, отдадени на идеята за живот “по-хубав от песен”, както казва самият Йорданов...
Дървената къща, зад орехите скрита,
стара, с вита стълба, за теб и мене пита.
Всичко вън е бяло, всичко вън е тихо.
От сняг и лед се губи речното корито.
Земята беше развълнувана. Земята бе наелектризирана Деветият спътник на Сатурн – Феба се бе откъснал от притеглянето на планетата и със светкавична бързина се приближаваше към Земята. Гърмяха световните радиостанции. Телевизиите излъчваха извънредни репортажи...
– Това перо от твоя черен котарак ли е? – Не, перото е бяло. – Да, от крилете му. – Сигурно. Как се казваш? – попитах пространството зад оградата, откъдето идваше гласчето...
Огледах се. Каменната чешма излива свежа струя в заблатеното корито, изумруден свят от дървета под утринните лъчи, птичи хор в прослава на топлия ден и ленива рекичката... А гласът? Счуло ми се е. Потънах в спокойната картина и забравих.
– Не се смей, седмица труд отиде на вятъра. Изслуша ме много внимателно, после ме погледна с онея тъмни очища и допря длани пред лицето си, помоли се преди да ме насече... И като зачатка, отровни откоси ти казвам, надроби ми доклада... – слабичкият очилатко потръпна, не можа да се доизкаже...
Изпусна последния автобус. Огледа се за такси, макар да не й бе по джоба, нямаше. Повъртя се малко и тъкмо да тръгне пеш, видя светлините на приближаващ автобус. Ядоса се на шофьора. Потегли рязко още преди да затвори вратата и тя падна...
