Да... да... щастието идва и си отива съвсем неочаквано. А когато е при нас, не трябва да се смеем и да говорим високо, защото то прилича на малка боязлива птичка, която чурулика на перваза на прозореца и от всеки по-рязък шум трепва, готова да отлитне с пурпурно-обагрените си крила. Подобно на ярка блуждаеща звезда, то пресича нашия небосклон, за да изчезне в безкрайността, отдето е дошло...
