Е-списание

Квадратното небе улавя птица,
но то не може птицата да спре.
Във рамката на тихия прозорец
остава опустялото небе.

Единствената рокля е смеха ти,
случайното легло – старинна рамка,
в която тържествува голотата
и царствено възкръсва ренесанса.

Стоят скалите, същите, макар че
морето неусетно ги поглъща.
Разбива се вълна, вълна се връща
и въздухът от сол и йод нагарча.

Неговата поезия пазят в сърцето си стихосбирките “Отсам брега” и “За да има море”. А “Отсам и отвъд” – избрано, 2001 г. стана факт, когато авторът бе отплавал далеч в безвремието. Познавахме се, без да бъдем близки. Но лириката му е достатъчна да ме убеди, че поетът не е умрял, както не може да умре и любимото му море...