Това е една книга на педагог-математик, написана епистоларно – под формата на писма до бивши нейни възпитаници. Жанрово бихме я включили в широкия регистър от книги за успеха, книги, в които основна тема е личностното развитие и постигането на успех в живота и бизнеса, на щастие.
Отдавна е изтлял ликът му върху пулса на времето... В примамливата черта между земята и хоризонта, в грубия бит на черноморските рибари из Бургас, Созопол, Гьозикен, липсва Ячо Кабаивански – Марко Поло. От живота им, който той описа, а обществото забрави, няма и помен.
Тихото, скрито в планината Оборище гръмна от човешки викове. Далече в гънките на Стара планина отекнаха гласовете на народните пратеници. Скараха се те; разделиха се на два лагера, готови да се нахвърлят един върху други...
Твоята присъда е да бъдеш моята Заблуда...
За мене Нощ и Ден да си... Да те обичам като Луда...
А ти пък да обичаш Друга...
Душата ми във Ада сама да Страда...
Любов или война, избира твоята душа?
Дали е тя във рани, или е в самота?
Попита ли ме колко много ме боли?
И колко пъти нощем, аз роня все сълзи
Попита ли сърцето, как все към тебе тича?
Липсваш ми, защото не мога да скрия сълзите си, всеки път щом си спомня за тебе,
Ти бе моят смисъл на дните ми, лъч светлина и небе...
Липсваш ми, защото без теб да се усмихвам забравих, отвътре изтръпнах, боли ме...
Не мога и миг да издържам, ела и при тебе вземи ме...
