Че животът е най-добрият учител, това го знаем. И че не винаги си научаваме урока (навреме), и това е вярно. Тогава, съответно, получаваме полагащата ни се доза шамари. И се поправяме. А може пък и да не се поправим. И си трупаме обици на ушите, и си ги носим... Понякога си мълчим. Гузно. Понякога крещим така, че всички да научат. Или просто се вземаме в ръце, изправяме се и продължаваме.
