Моят Ангел

Моят Ангел

Пратенико златокрил,
ти, който бдиш над мен без покой,
ти, който ден и нощ си ме крил
от злините, сипещи се кат порой.

“Светът е чуден!” – каза ти
и в сън прекрасен ме пренесе,
В свят, що мрак и студ са непознати
и любовта стои пред мен като завеса.

Заради теб, единствен мой,
аз се радвам на успехи
и дори в тъмата, лишена от покой,
изгряваш ти, в твойте рицарски доспехи!

Ти, само ти,
даваш смисъл на живота ми,
а твоите алени устни
прошепват “Обичай!” пак в ухото ми.

Всяка вечер чувам как
дяволът с теб се бори,
грозни думи ми шепти
и теб от мен иска да прогони!

Но щом видя твоите бисерни очи,
с надежда в мен да гледат,
знам, че всичко от мен зависи
и тези алени устни “Благодаря!” простенват.

И тръгваме двама
по път осеян с покой,
хваната ръка за ръка,
взиращи се в далечния безкрай.

Пратенико небесен,
ти, който бдиш над мен без покой,
само теб наричам –
Моят Ангел, моят Герой!