Неделни неволи

Дата: 
вторник, 27 March, 2018
Категория: 

Неделни неволи

Седя пред лекарския кабинет
(но за хора, не при вет)
и се правя на поет.
И се чудя как да Ви разкажа
без нищичко да забравя.
Знаете, че бяхме във гората,
дето лиската ни чака,
Карло каишката разби,
даже братчето нави.
Двама с Немо прецапаха реката
и хлътнаха в гората!
Зара (дете номер 2) в истерия една
обикаля цялата гора,
вика и реве
кучетата ни зове.
Маги (номер3) вика, докато пресипна,
после пък залитна,
нарани си крачетата,
докато търсеше момчетата.
Обувки не ще може да обуе тези дни,
как ли на училище ще да върви?
Алекс (номер 1) със изкълчен крак

излезе от горския храсталак.
Татко пък по склона
скъсал си панталона,
срязал вена, мускул,
докато се спускал.
Турникетче си направил сам
със собствения си колан.
Трябва да почине, аз си знам,
но той е много упорит
със крак, с кал и кръв покрит,
пак влезе във гората
да търси бегълците двата.
Ще питате: Какво ли Викла прави?
И абсолютно ще сте прави.
В защита своя аз ще кажа:
Не писах историята да разкажа,
нито пък коктейли пих,
ами доста се изморих!
Тракерите, и двата,
безполезни са в гората.
Оператора познат
нямал бил обхват!
Качвам се на колата,
оттам на височината.
Там, където пък го има (обхвата)
да опитам да видя
тез юнаци мили
в кои трънаци са се скрили.
Ах, чертичка, точка, звук!
Обратно хуквам – някъде са тук,
да информирам търсещия отряд,
че някъде са там – назад.
В посоки изток, север, юг
всеки тича като луд.
Бърша сълзи и сополи,
туша истерии, неволи,
раните промивам,
държа се, не унивам!
И така не час, не два, а три –
търсенето лагерите ни стопи!
Щом се върнаха тези юнаци
със медали от трънаци
и тиня от реката,
а миризмата, МИРИЗМАТАаааааа!!!!!!
Към болница колата подкарах,
татко при лекаря закарах.
Той щом ни видя...
Как не полудя?!??
Реши, че сме диваци
все отбор глупаци.
18 шева му набоде
и ни прати да си ходим.
Вкъщи – НЕ! , ама – ДА!!!
Нямаме вода!!!!!!!
Идеше ми да поспра
да седна и да порева,
но всички чакат помощ все от мен.
Дълъг, дълъг беше този ден!
Сега ще си попиша,
патилата да опиша.
Моля, не ме съдете,
надявам се да разберете!
Ваша оплакваща се Викла.

-----------------
Публ. в “Бигълски историйки”.
-----------------

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Имейл адресите ще се завоалират в кода на страницата, за да се намали шанса да бъдат експлоатирани от спамерите.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
CAPTCHA
Този въпрос е за тестване дали или не сте човек и да предпази от автоматизирани спам.

Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите