Бели души

Бели души

Вие сте там, дълбоко в нас,
стряскащи с гръм ума и сърцето
и с вик приглушен от плач и сълзи
облива ни нас бездънно морето.

Авариен изход за бели души?
Изморени от вечната тъма,
оглупели от вечна тишина,
полудели от вечна самота.

Сенки от миналото, проблясъци във вечността,
оставени в ъгъла сиротни, да векуват там самотни.
Наказани за грешки, никому виновни,
изплащат грехове за мислите греховни.

Мъничко живели, но от старост побелели,
с любов препили и с нея всекиго дарили.
Това грях ли е, че грехове изкупуват,
превити от мъка на нази да робуват?

Много болка, никакъв смях
увенчават пътя им с безцветна дъга.
Само стонове изтръгват се от тях
вече сковани от неподвижната тъга.

Видимо невидими, а невидимо видими,
вие сте там дълбоко в нас,
чувства и желания, идващи на приливи,
разочарования и болки, привидни на отливи.

На приливи и отливи
докрай обречени да бъдем,
красив стон, мил вопъл,
такъв ще е светът, докато е още топъл.

Бели души, там дълбоко в нас,
чуващи всичко, искащи нищо,
кажете на глас, вдъхващ кураж –
“Обичайте силно, давайте всичко!”