Бигльовци

Бигльовци

Ех, Бигльовци братя,
как е хавата?
Помните ли ме? – Карло хайвана,
дето онзи ден окаля дивана?
Да не ме объркате с някой послушен,
добър, великодушен. Нееее!!!!!!!
Туй са все титли, за Немо, за брата,
дето не познава белята.
Мойта Викла е във ваканция грипна,
как пък туй зло, грипа не го пипна?!?!
Като някоя станция черна
кряка по нас с Немо и децата:
“Калпазани, хайвани,
отбор по специален критерий подбрани!”
А то пък такова слънце пече,
а уж януари изтече.
Вместо на разходка да ни изведе,
тя из цялата къща снове
де що техника у дома има
впрегнала да работи за трима!
С Немо избягахме в двора –
най-безопасното място,
туй за всички е ясно!
Татко се почеса по главата.
Взе ключовете и куфара в ръката:
“Аз, жена, ще се спасявам.
За три дни по работа заминавам.”
Ах ти, човече, предател голям!
Да ме оставиш тук не те ли е срам!!!!!!!!
До куфара в багажника се подредих.
Добре се скрих... И тих.
Потеглихме, ура! Ще има мъжки приключения!
Нямам никакво съмнение,
нито грамче притеснение,
че оставих Немо у дома
да се гушкат с Виклата!
Ама пуста лакомия
върнах всичко де що бях ял,
оплесках татковият куфар цял,
и отново (щом той премести ме в купето)
Боже! Що ми чу ушето!
После обърна колата
и скоро ме спря пред вратата позната.
Рече, че съм бил като Караджата –
на една седалка пица,
на друга краставица –
на две-три строшена,
даже още несмлена.
Очи въртят се, глава се люшка,
добре, че татко ми нямаше пушка!
Сега ме наболява дупето
точно там където
татко с шампионски шут
изстреля ме, без парашут.
Е, то беше приключение!
Викла ме прие с вълнение
и рече “Нищо, че си керпеден,
Бигъла единствен си за мен!”

-----------------
Публ. в “Бигълски историйки”.
-----------------