Откакто успя да се снабди с книгата “Всеки път има начало”, бай Григор не заспиваше, докато не прочете една глава от книгата или да си припомни за онова, което беше чел преди ден или два. В днешния летен ден, в който сутринта имаше хладина, отново беше седнал на мястото си в двора и отвори книгата на страницата, до която беше стигнал...
Майката на Деян остана без съпруг три дни след раждането на сина си. Видяла се в чудо от мъката и радостта да се борят една срещу друга, често плачеше, а в същото време трябваше и да се радва. За кое да мисли повече? Да се радва или да плаче? Понякога сълзите идваха едновременно. Хората често я виждаха да плаче, но малко бяха ония, които да я запитат за кого плаче в момента – от радост или от мъка.
Синеокият, както беше известен в областта вместо Сидер, без да иска стана слушател на непознати за него хора. До този момент в главата му имаше много мисли, но това, за което говореха непознатите, му се стори много по-интересно...
Илен беше твърде малка, може да се каже около година, когато не само майка й, баща й, а и всички, които влизаха в контакт с детето им, направи впечатление, че проявява голямо изкушение за онова, което й харесва. На тази възраст желанието й да има кукла, която имаше съседката й, малко остана да си глътне езика от плач и да си отиде от този свят.
– Ха така бе, Вангеле, ха така! Защо не остана да нощуваш на нивата, а? Защо бе? Та то на теб като че ли не ти идва на ума, че у дома хора те чакат… – рече му тя, Надето, и му подаде плика, който й донесоха сутринта от пощата...
Данчо Звезделинов от планинското село Горноречево е познат не само на хората от селото, но и откровено казано в целия горен Балкан. Нямаше тринадесет-четиринадесет години и стана известен едва ли не като билкар. Всички от селото, пък и от близките градове, хората му се учудваха на уменията да работи и познава всяка билка.
Съвсем неочаквано се загледа в далечната синева на морето. Нямаше навика да се заглежда в жените, които в тази зона идваха съвсем голи. В този момент обърна внимание на жена в пълен морски екип да плува близо до брега. Беше я виждал и друг път, но никога с мъжа си. Няколко добри плувци, вероятно обладани от други и по-точно от сексуални мисли, се въртяха около нея, но тя не им обръщаше внимание.
И на днешния ден Дафинка направи така, че да отиде при мъжа си Васил – най-работливия, най-способния и добър в селото овчар, когото обичаше твърде много. Най-голямата им семейна връзка беше единственото им дете, Богданчо. По мнението на свекървата всичко в семейството им върви добре, дори виждаше бъдещето красиво с още едно дете и нова къща.
Утрото в планинското усое на Обнова беше хладно и приятно. Момчил изпълни поръчката на майка си, да не й се обажда когато си тръгва. Дори когато отиде да измие лицето си на чешмата пусна водата много тихо и внимателно напръска лицето си. После се облече и леко отвори вратата, защото скърцаше и трудно се отваряше...
Големият залог вече беше факт. Радостта на Момчил нямаше граници. Всяка вечер си пийваше по две-три ракии от радост, че победи брат си, че го склони да направят смяна на жените си. Ако все пак някой разбере всичко това, струва ми се, че ще го помислят за нещо, което не може да бъде. А той чакаше момента, когато...
