Е-списание

Можеш ли да спреш ти вятъра, дето иде от могилите,
префучава през боазите, вдига облак над диканите,
грабва стрехите на къщите, на каруците чергилата,
сваля портите, оградите и децата по мегданите –
в родния ми град?

Сега е тя безкръвна и почти безплътна,
безгласна, неподвижна, бездиханна.
Очите са притворени и хлътнали.
и все едно – дали Мария, или Анна е,
и все едно – да молите и плачете...

В романа “Железният светилник” Димитър Талев олицетворява преходния период на духовно пробуждане и възраждане в град Преспа чрез богата образна система. Семейството на Стоян Глаушев и Султана, Хаджисерафимовата унука, е емблематично за своето време, защото отразява обобщено важни исторически процеси. В това напредничаво и прогресивно по мисъл и действие семейство се раждат най-новите идеи на епохата – края на ХІХ век.

Едва-що бе преминала голямата чума в лето 1833, която лежа дълго, като тъмна, отровна мъгла над цялата страна. По това време Стоян Глаушев забягна от родното си село Гранче, което беше на около три часа път от град Преспа... В двора на Глаушевци имаше едно младо, весело куче, с дълги, тънки нозе, цялото бяло и само на челото му се виждаше широко черно петно, което обхващаше темето и едното му око, та изглеждаше като накривено калпаче на главата му.