Е-списание

Отношението на Йовков към войната е реално, защото той взема участие в нея. След обявяването на Балканската война (1912 г.) селският учител Йордан Стефанов Йовков заминава на фронта като командир на рота и участва в боевете край Кайпа, Одрин, Чаталджа, Дойран, които описва в своите разкази. По време на Първата световна война (1915 г.) той е кореспондент на Северния и Южния фронт и пише творби, в които личи неговото естествено изстрадано отношение към войната.

Сборникът “Под манастирската лоза” съдържа разкази, които Елин Пелин написва в творческата си зрялост. Създаден през 1936 г., той показва отношението на писателя към поповете и свещениците, така наречените църковни служители, за да изясни, че те не са светци, а обикновени хора, изкушени от земните съблазни. Излишно е да се мисли, че ако човек е посветен на религията и служението на църквата, ще промени човешката си същност.

Повестта “Гераците” е сред най-сполучливите български творби, художествен документ на едно драматично и вълнуващо време – първите десетилетия на ХХ век. Това е време на разпадането на патриархалната задруга и възникването на нови обществено-икономически отношения. Промените в обществото по свой начин рефлектиран в душите на хората.

Елин Пелин създава своята повест “Гераците” като предупреждение за силата на човешките изкушения в една епоха, в която любовта и разбирателството между хората се заменят с властта на парите. В началото на ХХ век мощно навлизат новите обществено-икономически отношения, които прегазват и старите порядки, и стария морал...