Е-списание

Не ми е нужно нищо, нищо друго,
освен да имам музика и стих.
Не се надявам и не търся чудо,
в поезията красота открих!

Прие ли го вече? Какво ти остана?
На масата сложил си хлебец и лук...
Поредната истина вече е драма,
за тебе е болка, а радост за друг?

Тръгвам нанякъде. Дишам, не бързам,
крачките бавно, наум си броя.
Тук, със морето, душата си свързвам,
с морската пяна как ризи кроя!

След грохота настана тишината –
огромна, тежка и оловносива.
Страхът се спря, ей там, в далечината,
а бурята със ярост се разлива!