Е-списание

Раковина ми прати морето,
притулена загадка в брега.
Охлузена люто в скалите,
крие тайни навярно добри.

Какво прави вятърът, когато не духа?
Седи на миндера и си кърпи кожуха.
Хвърчилата поправя. Залепва балони.
За вечеря си прави десерт с макарони.

Аз съм ябълката на върха на дървото.
Аз мълча, аз нищо не казвам.
И понеже слънцето ме огрява между оголелите клони –
на теб ти се струвам златна.

Звъняха чаши, гръмка реч
над масата благоуханна.
А плахо още, отдалеч,
прииждаше позната тайна...