На 3 юни 1873 година в Сливен тържествено бил посрещнат дядо Серафим – не само първи владика на града и епархията, но и символ на възродената след петвековно обезличаване българска православна църква. В книгата си “И стана ден” писателят Цончо Родев описва това събитие подробно, по запазени свидетелства...
По небето веднъж се появи облаче, ама толкова малко, че приличаше на кълбо дим. Никой не го поглеждаше, никой не се плашеше от него. Големите облаци се събираха по двама, по трима и свойски си разговаряха за своите преживелици. Спомняха си прочути бури и урагани, за които пишат вестниците и гърми телевизията. А мъничето си стоеше настрана – само и ненужно.
Имаше едно време една самотна дама, която си имаше за компания вкъщи едно прасенце. То се наричаше госпожица Чисти копитца, защото наистина беше винаги чисто и облечено с вкус. Може да се каже, че прасенцето също беше една малка розова дама, понякога даже не ги различаваха отдалече.
Ваклуш Толев: Ужасът на невежеството е по-лош и от престъплението, затова не е нужно старото да се убива, а да се остави памет за него, за да има йерархия на усвояване в познанието. След по-малко от 100 години, смъртта ще бъде добродетел, тя е вратата към възкресението, към безсмъртието, които са процес на вътрешна духовна пробуда. (Едно интервю на Лияна Фероли)
Йордан Епитропов:Не в спасението от бедствието е тайната, а в душевното ферментиране и обновление, в ускорения кръг на прераждането, в разбирането, че Мъдростта разрушава, само когато възкресява. (Едно интервю на Лияна Фероли)
Като финал на Дните на Кърджали в края на октомври 2015 г. бе връчена официално Националната награда за детска литература “Петя Караколева”. Със сборника си в проза “Смокиново момиче” Петя Александрова стана 11-тия й поред носител. (Едно интервю на Лияна Фероли с Петя Александрова)
