Е-списание

Щастието обича тишината

преди 2 години 4 months

По време на молитва се мълчи,
мълчиш, когато си говориш с Него,
когато ме целуваш, пак мълчиш
и в нашето мълчание свещено
заглъхват всички страхове...

Странен пантеон

преди 2 години 4 months

Аз бродя сам във странен пантеон
и духове край мене се тълпят,
ръце простират със отчаян стон,
отпаднали и тъжни. Дълъг път...

Но нали сезоните са повторими...

преди 2 години 5 months

Георги Н. Николов за лиричния сборник на Петър Андасаров “Прелиствам времето”.

Възмездието

преди 2 години 5 months

Дежурният лекар направи вечерната визитация в болничният комплекс. Хоспитализираните пациентки бяха добре. Стигна до родилни зали и му се обади санитарката от приемно отделение. Има родилка за приемане...

Усмивката от Амстердам

преди 2 години 5 months

Туристическите пристрастия ни доведоха в най-голямото пристанище, финансов център, търговски и за обработка на самородни диаманти още от дванадесети век Амстердам, или речено още град на бента на реката Амстел...

Мимолетно

преди 2 години 5 months

Едно мимолетно,
лъжливо докосване
на две души.

Миг заблуда нежна

преди 2 години 5 months

Всичко – миг заблуда нежна,
вечност тъжна от реалност.
Как любов към теб премина
в моята себеомраза.

Близо

преди 2 години 5 months

Любовта ми бе
плод на мъката,
че не мога
да съм с теб.

От зрение към познание

преди 2 години 5 months

Целта на тази статия е да се разгледат някои основни възгледи по отношение на познанието, тръгвайки от древни философски идеи, оставили отпечатък до наши дни, и допринесли за обогатяването на философската мисъл. По-специално, акцентът е върху връзката между сетивното и рационалното познание –дали те са два напълно различни компонента на човешката психика, или сетивата са прекият източник на познание?

Приют за стари магарета

преди 2 години 5 months

С наведена глава и насълзени очи, Петко се бе подпрял на тухлената зидария край навеса. Слънцето бе прехвърлило покрива му и мястото, където се опитваше да похапва сенце с разклатените си зъби, се бе превърнало в сенчест кът. Задницата му леко потръпваше от мускулчетата с които се напрягаше да прогонва мухите. Бавно, отегчено и отпуснато към това място запристъпя Гичка. Петко наостри уши, но бързо ги присви.

Страници