Доброто съществува. Независимо от това, че подобен род констатации може би звучат наивно и нефелно. В модерния свят е модерно да бъдещ циничен, скептичен, хулещ и присмиващ се. И интелектуално – да намираш грозното и малоумното във всяко нещо, изпречило се пред погледа ти...
Не е лесно да кроиш. Каквото и да е. Било то планове, или пък капи. Защото за всичко трябва мярка да има, а къде да я намериш правилната универсална мярка, щом от всяка камбанария мащабирането е различно...
Преди да отвориш прозореца си към света, отваряш вратичките на вътрешния си гардероб. Там, сякаш върху закачалки, грижливо са подредени изпрани и изгладени настроения. Някои дори съвсем нови и все още необличани...
Някога, след време, след времената, когато и тази цивилизация се превърне в кратко изречение във Вселенската енциклопедия, а може би дори в кратка дума или просто символ, много от важните неща, толкова умни, сериозни, глобални и структуроопределящи, ще изгубят своя смисъл.
Наталия Недялкова, поетесата със странни лирикоматематични постановки, отдала всичко от себе си до безпределност и “изгубена в превода”, апологет на славянската (и не само) поезия на български, ни изненадва с книга в нов жанр – издадена под псевдоним Прогресива Геометрикус – сборник с есеистична проза със загадъчното заглавие “Аз-ът, ер малък и безгласната буква”.
