Книгата на София Ангелова-Дамянова “Женският глас на историята” внася нов ракурс в изследователската литературна мисъл. Авторката си е поставила амбициозната и многообхватна задача да проследи женското присъствие в съвременната българска романистика (представено отново от жени – самобитни авторки като Фани Попова-Мутафчиева, Яна Язова и Севда Севан). София Ангелова-Дамянова е постигнала не само задълбочена трактовка на символичното разделение в психоаналитичен аспект на мъжкото и женското начало не само в литературата, но и в широк обществено-социален план. Рациото, разумът, противопоставен на интуитивното начало – това е само част от сложната мозайка на многоизмерните изследователски търсения на авторката по посока разгадаване енигмата на противоборството на двете начала. Разграничавайки сложната роля на жената, както в по-тесен социално-битов, така и в широк обществен и исторически план, София Ангелова-Дамянова върви по пътя не само на логичните обвързаности, но и на собствената си женска интуиция за взаимовръзките и взаимозависимостите във време-пространството на описаната в разглежданите произведения фактология, обагрена с емоционална подплатеност.
Авторката на “Женският глас на историята” е запозната в детайли с проблематиката на женската гледна точка в историческите романи на българските писателки, като изгражда ясна визия за женското присъствие в исторически план, проследявайки различни епохи и характерните за тях особености. Същевременно, обаче, авторката на задълбоченото изследване достига до извода за универсалността на женското начало и за идентичността и константността на мисловния и емоционален потенциал на нежната половина от човечеството в течение на хилядолетия.
София Ангелова-Дамянова е насочила изследователската си мисъл и способността си да интерпретира многопланово историческите събития и да изгражда концепция за мястото, сложната и ключова роля на жената, изведена в научните текстове като стройна, смислово аргументирана словесност.
Авторката задълбочено анализира равнопоставеността на ролята на жената като главна героиня в историческите романи на Фани Попова-Мутафова. София Ангелова-Дамянова прави дисекция на представените в книгите на Вера Мутафчиева и Фани Попова-Мутафова властнически функции на жената в раздела “Владетелят и неговите дъщери” – “Жената с власт срещу властта на женското”. Изследователката анализира наслоените нагласи за доминирането на мъжкото начало и изтъква предимствата на жената в интелектуален план и в способността да организира, да вниква в същината на събитията, благодарение на интуитивната си природа. Авторката на ценното научно четиво разнищва и премълчавани теми за мястото на жената в безумието на войната, както и съхраняването на нейната идентичност във време на исторически сблъсъци и нравствено падение.
---------------------
---------------------
Публ. във в. “Компас”, 8 октомври 2004 г.