Завръщане у дома
Господи, колко години
скитах и бродих сама.
Пътища много изминах.
Връщам се днес у дома.
Много пътеки пребродих,
плаках от болка и страх,
падах от глад и тревоги,
боса и гола аз бях.
Днес се завръщам отново –
няма го родният дом.
Празно огнище – без огън,
без топлина и подслон.
Пак ли ще скитам самотна,
пак ли ще срещам лъжи
и ще се моля за обич?
Господи, как ми тежи!
Кръстът е тежък, съдбата
мащеха зла е за мен.
Даже и южният вятър
днес е дъждовно студен.
Даже приятели стари
днес ми подложиха крак.
Сълзи и болки ме парят.
Дом ще намеря ли пак?
Моля те, Боже, прости ми
всяка жестокост и грях.
Дай ми надежда и сили –
ще се загубя без тях.
---------------–
Вина
Защо ли идвам винаги при теб,
когато съм обзета от печал?
Когато в мене болката расте
аз търся твоя огън неизтлял?
Когато съм отчайващо сама
на рамото ти идвам да тъжа,
а после се завръщам у дома,
забравила обида и лъжа.
Когато си ми нужен, ти си тук.
И аз се давя във вина и срам,
че винаги си тръгвах с някой друг,
а теб оставях да тъгуваш сам.
Не ме обгръщай с толкова любов!
Недей да ми прощаваш всеки грях!
Сега при теб се връщам с порив нов,
изпълнена с надежда и със страх.
Поне веднъж не ме приемай ти –
тръгни си и ме остави сама.
За всички свои болки отмъсти,
за да не чувствам пареща вина.
---------------–
Опит за сбогуване
Още те обичам! Замълчи!
Зная, че е грешно, но не мога
да забравя твоите очи,
пълни с нежност, ласка и тревога.
Още помня нашето легло,
сгрявано с целувки всяка вечер,
но това, което е било –
зная, няма да се върне вече.
Липсваш ми! Изгарям от копнеж,
от тъга и спомени любими
и във всяко срещнато лице
виждам теб и шепна твойто име.
Първата ни среща бе съдба.
Странна беше нашата раздяла.
Може би и в твоята душа
парят спомените неизтляли.
Може би е време в този ден
да опитам други да обичам,
но със спомена за теб и мен
пак на тебе тайно се обричам.
---------------–