Пътуващият град. Бургас, Черноморието и Странджа в средновековните европейски морски карти

Настоящият сборник от научни и научно-популярни изследвания носи метафоричното заглавие “Пътуващият град”. И това не е случайно. Посветен на предстоящия 500-годишен юбилей от възникването на селището Поро (Poro), предшественик на днешния Бургас, и 426 години от документирането му в историческата карта на “Тракия, България, Влахия и Сърбия” на италианския картограф Джакомо Касталди (1584 г.). Но, веднага трябва да поясним, че 500-годишният юбилей на града ни едва ли ще се чества в близко бъдеще, поради скептичното отношение на бургаските историци и археолози, които нямат кураж да признаят, че Бургас е рожба на Средновековието. Той е средновековен град, възникнал като малко пристанищно селище с бит и култура, съвсем в началото на ХІV век, най-вероятно след 1502 година. И в този аспект отличният познавач на средновековната картография професор Божидар Димитров в своя картографски атлас “България в средновековната морска картография ХІV-ХVІІ век” за пристанищното селище Поро пише: “В морските карти на дъното на Бургаския залив почти винаги се означава пристанище Поро (Poro). Считаме, че на територията на днешното бургаско пристанище (по-точно на малкия полуостров между въглищния и рибарския кей) трябва да се постави местонахождението на споменаваното в картите средновековно пристанище, а не, както предполага Коледаров, при нос Форос – последният е разположен на юг от Скафида, а Poro винаги се нанася на север от нея”.

В сборника, както е отбелязано, изследванията, поместени в изданието, не са измислени или изсмукани от трудовете на академиците, а са дълго и упорите съпреживяни, написани в разчупен стил с литературно-творчески привкус, поради нежеланието ми да робувам на шаблонните сковани клишета в строго научен стил, които са скучни.

И в този аспект на разсъждения, на  гърба на сборника съм поставил втората по важност “Карта на Царство България” от 1737 г. на австрийския гравьор Йохан ван дер Бруген (1695-1740 г.), изработил карти и планове на страните и градовете на Централна и Източна Европа. В тази карта Бруген е нанесъл няколко важни исторически обекта в Бургаския залив, почти непознати и неизвестни за историците и археолозите. И те са: селището Поро (Poro), пристанището на затвора Porto di Stravicho на нос Форос (Foros), известно и с наименованието си Кафа (Kaffa). Освен това, маркиран е на картата и вторият затвор (Stravicho) за тежки престъпления на брега на река Ергене (Ергинус), днес в съседна Турция. И двата затвора са били построени за нуждите на римската провинция Тракия.

Във втората си част сборникът обхваща Черноморието и Странджа и е посветена на Георги Попаянов, Горо Горов, Александър Фол и писателя Дико Фучеджиев – неповторимият съвременен класик (вече покойник) на България и Странджа. Разгледани са наименованията на Черно море, на река Ропотамо и Дяволския нос, който грешно се изписва и в днешните географски и исторически карти като Маслен нос. Споменатите по-горе обекти, ако не прозвучи нескромно, са мое откритие в картата на Царство България, тъй като досега нито един историк или археолог не им е обръщал внимание и много професионални историци, в публикациите си за Бургаския залив, често са въвеждали читателите в произволни тълкувания и заблуди, защото Бургаският залив е “препъни камък” за много автори. Затова самата книга носи отличителния издателски знак “редки издания”. И този знак ще бъде защитен и в по-нататъшните анализи на средновековните европейски карти от І до ХІХ век сл. Хр. – от Помпоний Мела (44 г. сл. Хр.) до Хайнрих Киперт (1818-1899 г.).

Авторът