В някой друг живот

Едва ли има литературна творба, в която да не се оглежда Времето. Времето като политическо, социално и философско измерение на човешкото битие. Времето като главен герой, докато четем и търсим себе си в повествованието. И ето сега попадаме във времето на новото художествено произведение на Иван Кехлибарев, в света на неговите герои. Да си припомним, че той навлезе в литературния живот през вратата на поетичните откровения в стихосбирката ПАРАЛЕЛНОТО МОРЕ и през още по-тесните врати на хайку-поезията в НЕИЗКАЗАНИ ДУМИ.

Днес Кехлибарев се представя в ново амплоа – разказвач на истории. Истории родени от въображението и истории с клеймо “преживяно”. Истории поднесени в ретро стил, истории с оригинална фабула и често с неочакван край. Общото в тях обаче е свежото чувство за хумор на автора, маниера му на сладкодумец с чаша червено вино в ръка, великолепната му ирония и самоирония.

Към младостта си човек винаги изпитва непреодолима носталгия. И тази носталгия Кехлибарев най-добре рисува във вълнуващите ретроспекции “Немската гимназия” и “Кафе 60-те години”. Това връщане назад е мощен рефреш на битката срещу абсурда, битката за нови художествени ценности и тяхното утвърждаване в цензурирания ни живот на сърдити млади хора от 60-те години.

В една малко по-особена категория попадат разказите на Кехлибарев “Часовникът”, “Макс”, “Помполитът”, “Смъртта на гларуса”. Отново реминисценции, в които директно или закодирано Времето е изкусител за превръщането на фактологичния материал, с който разполага авторът, в художествени инвенции на нравствените категории и стойности, които трябва да бъдат транслирани в съзнанието на читателя. В крайна сметка минало и съвременност се оказват върху циферблата на Времето, което генерира бъдещето. И сякаш в подкрепа на тази тенденция пред очите ни се разлистват още страници, в които четем за падането на Аполония под римска власт в “Атила” или за моралното падение на героя в “Секс-кукла”. Страници, които независимо от стилистичното разнообразие и провокиращата проблематика са обект на размисъл за трудностите, които съпровождат изграждането на всяка личност.

Няколко есета в края на книгата ще зададат своите въпроси към читателя с надеждата за естетическа наслада и катарзис. Защото читателят е този, който се променя с времето и плаща високата цена, с която да запази и съхрани волята и достойнството си днес.

Днес в новата реалност и в новото Време.

От редактора
(Мария Атанасова)