Йордан Ефтимов

Йордан Ефтимов е роден през 1971 г. в Разград. Поет, литературен историк и критик.

Главен асистент по теория на литературата в Нов български университет, София. Доктор по история на българската литература с дисертация на тема “Проблеми на символизма в творчеството на Иван Андрейчин, Иван Грозев, Димо Кьорчев и Димчо Дебелянов” (2008). От 1993 г. редактор на независимото седмично издание за култура “Литературен вестник”.

Автор на стихосбирките “Метафизика на метафизиките” (1993), “11 индиански приказки” (1997), “Африка/Числа” (1998), “Опера нигра” (2001), “Жена ми винаги казва” (2005) и “Сърцето не е създател” (2013), както и на монографиите “Опроверганата добродетел: Опити върху Цветан Марангозов” (2008), “Двойното дъно на класиката” (2010), “Божествената математика” (2012) и “Поетика на съгласието и несъгласието” (2013), а също и на научнопопулярните книги “Антична литература” (2001) и “Модернизъм” (2003).

Редактор на “Увод в литературната теория” на Тери Игълтън (2003) и на сб. “Литературни култури и социални митове” (ч. I – 2003, ч. II – 2005).

Освен на академичните си задължения се отдава и на радиожурналистика – автор и водещ първо на предаването “Книжни тигри” по Radio France International (2001-2005), а след това на “Студио “Хеликон” в програма “Хоризонт” на Българско национално радио (февруари 2005-юли 2008). От ноември 2009 до юни 2010 автор и водещ на ежедневната телевизионна рубрика за нови книги “Зона за четене” по Pro BG. Наблюдател за нови книги на в. “Капитал” (2009-2010) и на електронното списание “Sofia Live” (2010-2011).