Чумата

Беше свежо пролетно утро. Току що изгряло, слънцето разстилаше живителните си лъчи върху гористите хълмове на Странджа. Природата, омайна и нежна, се събуждаше и всички твари, включително хората започваха по своему дневния си живот.

Георги Гакев сложи серкмето, малко сланинка, няколко стръка зелен чесън и комат хляб в конопена торба и се запъти към Велека. Реката отстоеше на 4-5 километра от селото. Целта му беше да се разходи сред природата, да подиша чист и свеж горски въздух и, разбира се, ако има слука, да хване малко риба от кристално бистрите води. След по-малко от час пристигна в “Припор” – една от най-живописните местности по поречието на Велека. Романтичен по природа, както повечето странджанци, Гакев огледа с любов стръмните склонове на планината, в чиито подножие, като огърлица, се виеше бъбривата, бисерна Велека. Това хилядолетно съжителство между измамната статичност на планината и примамливата игривост на реката разнежваха Гакев. И сега, за кой ли път, той остана няколко минути в приятно опиянение и захлас. Това, както сам казваше, беше неговият своеобразен начин за отдаване на личната си почит и признателност към необозримата и чаровна природа.

Минаваше 10 часът. Слънцето се издигна високо и температурата на въздуха в приземния пласт рязко се увеличи.

“Време е да си опитам късмета” – помисли Гакев. Бързо съблече горните си дрехи и ги скри в гъст кленов храст, отдалечен на стотина крачки от реката.

Водите на Велека са богати на крайморска мряна, речен кефал (лупавец), едра белица (уклей) и други видове вкусна риба.

Останал по гащета и гумени цървули Гакев нагази  водата и с голямо умение, приведен, с впечатляваща ловкост започна да мята серкмето над и под бързеите, където обикновено се събираше много риба.

Скоро Георги напълни торбичката, изплакна мрежата и когато се приготви да тръгне към мястото, където беше скрил дрехите, съзря между разлистените клони на млада елша униформената фигура на риболовния надзирател Тодор Янакиев, известен сред населението в околните села с прякора “Чумата”. Погледите на двамата се срещнаха. Чумата изрева страховито.

– Стой! Ще стрелям!

Георги отчете мигновено опасността, която го грози и както беше прехвърлил мрежата през рамо и окачил торбичката с уловената риба, хукна неудържимо към близкия отсрещен бряг на реката и скоро се скри в просторно естествено насаждение от свежа коприва висока цял човешки бой. На двадесетина крачки от началото на насаждението, Георги хвърли уловената риба и мрежата на възможно по-голяма отдалеченост от пътеката, която се очерта при газената от него коприва. След стотина крачки той се спря, отъпка малка площадка сред копривата и легна по гръб върху нея.

Гакев не се съмняваше, че Чумата ще го открие. Беше изправен пред дилемата да бъде глобен или да не признава. Убеден беше, че Чумата няма да намери уловената риба, серкмето и дрехите му. Значи няма да се сдобие с веществени доказателства. Но го гризеше съмнение, че може да не е сам, да са двама, както най-често се случваше. Тогава глобата беше сигурна. Гаки добре знаеше, че актовете на този надзирател почти винаги бяха не по-малко от 200 лева. А той и семейството му винаги страдаха от паричен недоимък. Този факт съвсем сломи и без това потиснатото му настроение. Но Гакев не загуби самообладание. Находчив и винаги с адекватни реакции той приключи разсъжденията си с категоричното решение.

“Ако Чумата ме открие, тогава ще действувам според случая”.

Риболовният събу обувките си, нави крачолите на панталона, прегази бързея и тръгна по следите на Гакев. Ако нарушителят, вероятно поради страха, че може да бъде глобен, не усети паренето от свежата коприва, която газеше и допираше с почти цялото си голо и мокро тяло, надзирателят още от първата стъпка с босите си крака усети силен парлив сърбеж, който увеличи гнева му срещу неизвестния нарушител. Скоро той се озова на малката площадка с повалена свежа коприва на земята, където бракониерът лежеше спокойно на гръб.

– Ти какво правиш тука бе? – ревна Чумата.

– Как какво правя! Не виждаш ли? Правя слънчеви бани – отвърна несмутеният и бързо реагиращ Гакев.

– Ти подиграваш ли се? – продължи ядосано надзирателят. – Не те ли видях как ловиш незаконно риба със серкме.

За миг Гакев замълча. Осенен от мисълта, че надзирателя няма придружител, Гакев спокойно и твърдо отговори.

– Бъркаш ме с друг. Аз редовно идвам на реката и си правя слънчеви бани в копривата, защото страдам от тежка, неизлечима от докторите, екзема по гърба и корема. Сега съм добре. Екземата ми е почти излекувана от слънцето, съчетано с налагане със свежа коприва. Ти може да не знаеш, но копривата съдържа едно вещество, казва се мравчена киселина, което е сигурен лек срещу много екземи. За да има успех обаче, трябва налагането с коприва да става в слънчеви дни, като днешния и то до обяд.

Чумата изслуша поучителните думи на Гакев. Осъзна, че не може да докаже вината на бракониера. Първо защото нямаше свидетел и второ липсваха веществени доказателства. Той не разбра, кога и къде Гакев беше се освободил от мрежата и уловената риба. Имаше още нещо, което го заинтригува. Сам страдаше от упорита екзема между пръстите на двата крака. Беше ходил на много доктори и пробвал различни лекарства, но екземата продължаваше да го измъчва цели 15 години. По тази причина реши (за първи път) да се откаже от търсенето на недоказуемата наказателна отговорност и да се възползва от случая, белки си излекува екземата. Неуспехът прави хората по-наивни и по-отстъпчиви, готови на компромис, дори когато са наясно, че ползата може да е съмнителна.

– Значи, според тебе копривата може да излекува и моята екзема между пръстите на краката ми.

– Разбира се. Но както вече ти казах, възможно е и да не се случи. Между лъчите на слънцето и веществото в копривата трябва да настъпи реакция, нещо, което не винаги се получава.

– Слушай - каза Чумата на раздяла. – Разбирам, че си добър човек, че не заслужаваш да ти съставя акт, макар да усещам, че има нещо измамливо в думите ти. Склонен съм да ти повярвам и на другата лъжа, за лечението на екземата. Впечатлява ме и голямата ти устойчивост на неприятното парене, примесено с нетърпим сърбеж.

Гакев изслуша с внимание думите на Чумата и също разбра, че той не е чак толкова лош човек и изобщо не заслужава измисления му прякор. Но реши да не признае истината, така както я определи надзирателя.

– А сега прощавай и дано не се срещнем повторно по Велека по такъв повод. Нагазвай водата за успокоение.

– Благодаря ти, Тодоре, до нови срещи, но по суша.

Такъв беше бай Георги Гакев – своенравен, несмущаван, оригинален, добродушен, умен, винаги усмихнат, забавен и безкрайно обичан от съселяните си.

--------------

Публ. в сборника с разкази “Незаличими спомени”, Бургас, 2007 г.