Двама състуденти и съквартиранти, вече на почетна възраст, водеха оживен разговор, изпълнен със скъпи спомени от студентското минало. След завършване на аграрния университет в Прага съдбата отреди трудовият им живот да премине при удивително сходство. И двамата с научното звание “професор” и двамата бяха ректори – единият на АУ в Прага, а другият на АУ в Пловдив.
След лека почерпка с качествена българска гроздова ракия Иржи Петър неочаквано отправи въпрос към българския си колега.
– Кирил, каква е средната продължителност на живота на българите?
Видимо озадачен от неочаквания въпрос проф. Кирил Костов отвърна бързо:
– Седемдесет и три години – и добави. – Защо ме питаш?
Вместо отговор, професор Петър зададе допълнителен въпрос.
– Ти на колко години си?
– Нима си забравил, коя година съм роден? – Изненада се Костов. Припомням ти, че си само една година по-млад от мене.
– Значи си на шестдесет и седем – продължи да разсъждава чешкият професор.
– Така е – отвърна Костов.
След това потвърждение Ирка извади миниатюрна метрова рулетка. Разгърна е и отмери 73 сантиметра.
– Следователно линейното измерение на живота на българите е толкоз –Петър постави показалеца си на цифрата 73. – А твоят жизнен път е стигнал до 67-ия сантиметър. Или ти остават още 6 години.
Българският професор беше силно впечатлен от остроумното онагледяване на остатъка от живота му. Той беше все още жизнен и макар и пенсионер имаше сериозни планове да се отдаде, както сам казваше, на наукоемък и високо доходоносен земеделски бизнес. При това залагаше на многогодишни ароматни и лечебни растения, някои от които достигаха технологична зрелост на втората, дори на третата година след засаждането им.
– До тука добре приятелю, но тезата ти е уязвима. Аз може да живея по-дълго от средната възраст на българите. Имай предвид, че баба ми доживя 103 години.
– Това е възможно, но пропускаш и другата евентуалност – да се разделиш с живота преди средната му продължителност за българите. Моите разсъждения и нагледното им представяне са реално потвърждение на аксиомата, че всяко начало има и край. Ние сме биолози и би трябвало да ни е ясно онова, което ни очаква в недалечно бъдеще. Тъжно, но непреодолимо. Така постъпва и законодателят, който е утвърдил като пенсионна възрастта от 65 години. Моята цел е чрез метъра да те подсетя, че е време за почивка, здравословно физическо натоварване, чист въздух и разумно психическо обременяване.
Кирил вдигна кристалната чаша с домашна гроздова ракия собствено производство и с искрена усмивка и искрящ поглед каза тържествено.
– Наздраве, мили приятелю! За нас е важно, че трудовият ни живот премина достойно, с мащабна съзидателна дейност. Що се отнася до метъра, ти си напълно прав. Имах разни намерения, но ти ме разколебаваш. Впечатляващото онагледяване на проблема с метъра, ме кара да осмисля нещата и след 70-те да изпълня мъдрата ти препоръка. Наистина на нашата възраст сякаш времето лети по-бързо. Всичко трябва да се преосмисли и подчини на здравето и удължаването на живота. Останалото е суета.
--------------
Публ. в сборника с разкази “Незаличими спомени”, Бургас, 2007 г.