Прозата на бургаските автори за 2015 г. (резюме на доклада)

Прозата на бургаските автори
(резюме на доклада)

Би трябвало да кажа, че 2015 г. е била твърде ползотворна за писателите от Бургас. В продължение на месеци получавах техните книги и на бюрото ми е прилична купчина от двадесетина заглавия, с подзаглавия на прозаичните жанрове, но има и нефикционални текстове, които ще отбележа, но ми се струва, че нямам право да коментирам и оценявам, защото за това е нужна друга компетенция. Имам предвид краеведческите изследвания на Стефан Апостолов “Поповци” и “Остров Света Анастасия”, на Атанас Радойнов “Ново Паничарево” и изследването на Мариана Праматарова “Транформации и модерности”, посветено на културно-историческото наследство в контекста на днешната култура.

В полето на съвременната българска литература текстовете на бургаските автори са забележимо и приятно присъствие, характеризиращо се с оригинални идейни попадения и стилистични находки. Те потвърждават представата за Бургас като един от пулсиращите духовни центрове на съвременна България. В тях се разчита не просто духът на един от регионите в страната, а душевността на съвременния човек в условията на една динамична и неустойчива ценностна среда. И ако трябва да направя усилието да типизирам някаква обобщена картина на преобладаващия тип отношение към света, тя би изглеждала приблизително така: това е драматично объркано и болезнено търсещо отношение, люшкащо се между опровергаващи се аксиологически опори и разколебани традиционни ценности. По тази причина по-голямата част от текстовете са заредени с драмата на преоценката и с носталгията по изгубената хармония. И романите, и разказите носят привкуса на кризата, на разпада и преосмислянето, често пъти на безизходицата и безсилието. С други думи – те са отражение на живота, който живеем и ако не винаги сочат пътя, по който да го направим по-добър, поне са художественото несъгласие с неговите пороци.

Това, което бих искал да посоча като общо впечатление, е и усещането за автентичност на житейския материал, получил художествено отражение. Темите са оригинални, защото всеки от авторите изхожда от личния си опит за света и от личните си преценки за него. Възрастта на авторите е кодирана в сюжетите и образите. Формалното движение е от материала към жанровете: напорът за творчество предхожда избора на формата. По този начин по-голямата част от текстовете стоят органично и естествени пред читателя, предложени не заради самото разказване, а заради вложения в тях смисъл.

Ако трябва с по няколко думи да споделя впечатленията си за прозата на всеки от авторите, бих казал следното: харесва ми формалната изчистеност и емоционалната наситеност в разказите на Милка Иванова от сборника “Приятелят на дон Пабло”. Значителният й вече опит в писането си казва думата, сюжетите й са все по-изразителни и убедителни. А цитатът от Фройд в началото ме изкушава да кажа, че има значение и опитът й в живеенето.

Алюзията с романа на Оруел е натрапчива, когато видим заглавието на романа на Николай Фенерски “1994”. В известна степен четенето я поддържа, макар безумието на сюжета да не е толкова мрачно и отчайващо.

Разказите на Динко Динков в сборника “Уморен” се отличават с особена дълбочина и твърдост в характерите на героите, решителни и неотстъпчиви хора, поставени в гранични ситуации.

Любопитно четиво е приказката на Елена Гогова “Принцеса Деа и феята Олеле”, един сюжет в духа на модерното фентъзи с много перипетии и любопитни ситуации.

Двуезичната книга на Иван Кехлибарев “В някой друг живот”, заедно с есета в края й, приемам като биографичен цикъл, написан с много въображение и култура, разкривайки свят, който житейски ми е познат и който споделям.

Приятно впечатление оставят класически сдържаните разкази на Гочо Гочев от сборника “Обърни лицето си”.

Бих споменал с добра дума, въпреки малкото място, отредено ми във “вестника”, романите “Разпилени надежди” на Мина Кръстева, “Облог” на Стана Апостолова, мемоарните книги на Теменуга Захариева “Полети и пристани” и “Пътешествия без компас” на Неда Мишева-Захариева. С много ерудиция и стилистична прецизност е написан сборникът с разкази и публицистика на Мариана Праматарова “Каменният град”. И накрая – Иван Ненков. Както винаги духовит и неочакван, в “Граматика на грешките” има всичко, което може да ни забавлява с помощта на думи.

Иван Карадочев

---------------

Редакционно:
За Годишния литературен преглед – Бургас ‘2015 – доклад за издадените книги проза през годината трябваше да изнесе литературният критик Иван Карадочев. На обявената дата и час на доклада (4 декември 2015 г., 14.00 ч.) г-н Карадочев не се появи и съответно бе надлежно извинен от водещия на прегледа Роза Боянова.
Ами това е! Литературният критик не се появи на събитието и доклад просто нямаше. Тук поместваме предварително изпратеното от него резюме на доклада, поместено в специална брошура на обединеното бургаско писателско сдружение (наречена от тях “вестник” със заглавие “Литературен Бургас”). Не се наемаме да коментираме подробности – напр. дали въпросният критик все пак си е получил от Община Бургас четирицифрения хонорар за положения от него огромен научно-изследователски труд.
Меридиан 27

---------------