Децата ми върнаха радостта

Децата ми върнаха радостта

За първи юни получих покана от Екипа на Радио Варна за утро, където ще бъде представена драматизация на приказката “Снежанка и седемте джуджета”. Реших да отида, за да се видя с хората, които ме канят. Не смятах дълго да оставам, защото вече съм твърде стара, не дочувам, не довиждам, с бастун съм и се съмнявах дали ще издържа дълго да седя на едно място. С приятелката бяхме решили да си излезем по-рано.

Още началните думи на водещия ученик приковаха вниманието ни. Последва представянето на игри, будещи мили спомени от детството, патриотични песни, изпълнявани с жар, народни танци и хора… Някаква магия ни обзе: не само, че не мислихме да си тръгнем, но се озъртахме да видим, какво правят ръководителите, как се подготвят изпълнителите, какво преживяват гостите, които, за съжаление, не бяха много. Трепетно очаквахме да се появи Снежанка след като вече джуджетата нетърпеливо се разхождаха край нас.

Поведението на ръководителите, на изпълнителите и на всички в залата на Радио Варна беше толкова дружелюбно, че някакво загубено чувство на РАДОСТ МЕ ОВЛАДЯ, радостта, която очаквах да изпитам на най-светлия, най-българския празник, отбелязан преди седмица на 24 май.

Исках на този ден, да почувствам трепетите на ученичеството, на учителските ми години, тръпката на авторството, въобще да се почувствам ПОД ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ НА ДУХОВНОСТТА.

Вместо това, какво ми поднесоха ПОЛИТИЦИТЕ? Ден преди празника внесоха вот на недоверие, ЗАКОВАХА четвъртокласниците на чиновете да полагат изпити, а ден след празника провеждахме избори, които отнеха класните стаи на абитуриентите и помрачиха радостта им. Последваха крясъци за удържана ПОБЕДА, за НЕИЗПЪЛНЕНИ ПРЕДИЗБОРНИ ОБЕЩАНИЯ, искани оставки и разтурване на Народното събрание.

Гледах днес, на първи юни, децата и си мислих: “Защо политиците ни не са тук да видят, как учителката съблича единият костюм и облича в следващия изпълнителят на ролята, която трябва да изиграе? ДА ВИДЯТ ПОТТА НА ЧЕЛОТО, КОЯТО ТЯ НЕ УСПЯВАШЕ ДА ПОПИЕ! Питам децата: “Трудно ли ви беше?”, а те гордо отговарят: “Трудно, но се справихме!” Ето, такъв отговор очакваме и от политиците. Затова ги изпращаме в Народното събрание, за това им плащаме големи заплати, затова им поверяваме съдбата си. ДА РАЗДАВАТ РАДОСТ, А НЕ ДА ОГРАБВАТ РАДОСТТА.

Това е урокът, на който присъствах на днешния 1 юни– Денят на детето.

Една от 68%, които не гласуваха, поради отнетата й радост.