Лимърици: Вехне в жегата стрък магданоз

* * *
Карал ТИР млад шофьор през Витиня,
но задавил се с семка от диня;
стажант-доктор с каризма
в миг направил му клизма.
Брех, че палава семка от диня!

* * *
Вехне в жегата стрък магданоз,
жаден, гладен, опърпан и бос:
“Дайте ми зеленчук,
люта чушка и лук –
две ракийки да цапна на екс!”

* * *
Крачел в “Морската” млад журналист,
зяпал чайките, стъпил на глист.
“Имам травма в носа
или май във гъ*а!” –
се разпискал раненият глист.

* * *
На неопитен още зидар
му поискали кофа със вар;
той донесъл кафе
и три вида пене –
досега бил работил във бар.

* * *
А при ветеринаря Аврамов
дошъл дядо с изкълчено рамо;
докторът със въздишка
вързал го на каишка
и предписал секс само на гладно.

* * *
Книжна кърпичка с марката “Фротто”
пожела да играе на тото;
падна й се молив,
един нос сополив,
дупе в храсти и мигла в окото.

* * *
Мутра в малка държавица южна
си строи замък, плац и конюшня:
“После аз този замък
ще го срина до камък
и на плаца кобилки ще гушкам!”

* * *
Златна ябълка от висок клас
си наела охрана от ДАНС;
трима яки юнаци
с маски и със пищаци
я продали изгодно в аванс.

* * *
Млада дама – пластичен хирург
води къс, опреснителен курс
за колеги със стаж:
как със точков масаж
да достигнат размер и ракурс.

* * *
Бърза мравка, едно зрънце влачи,
има план и хиляда задачи;
след работния ден
кара курс ускорен:
“Сбор на семе от кърски тъпкачи”

* * *
В плитка локва, прострян на верев,
вид хайвер го избива на рев:
“Жаба или жабок съм –
туй е всъщност въпросът!”
Минал щъркът и хапнал го с кеф.

* * *
Марсианци съзрели Земята
да синее самотна в мъглата
на бензинови пари
и рояк земни твари:
“Пълна е с паразити, горката!”

* * *
Млад доцент във технически ВУЗ
защитавал теория с хъс;
вещ професор със запек,
опонирал по навик –
също както кокичка на г*з.

------------------

Лимърикът е стихотворение от пет стиха, чиято римна схема е AABBA. Обикновено първият стих представя личност от определено място (местност, село, град, държава), а вторият стих, който се римува с първия – някаква странност на характера или външния вид. Тези първи два стиха въвеждат и типичния ритъм чрез тристъпен анапест (тататаа, тататаа, тататаа). Третият и четвъртият стих са в двустъпен анапест и илюстрират някакъв специфичен, абсурден проблем или усложнение, а петият стих, който се римува с първия и втория увенчава разказаното дотук с някакво комично заключение. (Кристофър Бъкстън)

------------------

Живка Иванова, “99 лимърика с български привкус”, Дизайн Студио Скрипт, Пловдив, 2015

------------------