Битие
Като в замък средновековен,
с отдавна преселени отвъд обитатели,
животът ми тече.
Отварям врата след врата.
Ръждясали са пантите на времето
и скърцат.
Уплашени,
думите ми се удрят в сводовете
и ранени се връщат обратно.
Може би зад следващата врата
ще има някой,
с когото да си поговоря.
-------------
* * *
На радостта
искрящата субстанция
е завладяла
и последната ми фибра.
И само слънцето
по светлина ме превъзхожда.
-------------
Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.
-------------