За Валентина, за Наталия и за зимата като времераздел и мост през границите на житейските сезони

За Валентина, за Наталия и за зимата като времераздел и мост през границите на житейските сезони

Какво има там, след зимата? Бяла надежда за слънце и любов към живота, бухнало вдъхновение, узрели есенни идеи, облечени вече в китната премяна на силни и мъдри стихове, родени на различни езици, но обединени от уважението към духовността и общочовешките ценности, които сближават хората и им позволяват да се разбират помежду си, разговаряйки на универсалния език на изкуството, което се възприема със сърцето.

Зимата – времераздел на природните сезони и време за спойка на идеите, родени през есента, прекрачили невидимата черта на ледената тишина, напоена със страстния дъх на творчеството, и полетели към пролетни въжделения, мечти и стремежи към един прекрасен свят, който зависи от самите нас, преминавайки през вътрешните граници на житейските сезони.

А какво още има там, след зимата, ще разберем от двуезичната книга със същото заглавие на двете прекрасни поетеси Валентина Сергеева и Наталия Недялкова – едната с огромно научно и литературно творчество, с куп изобретения и награди, другата – млада и окрилена; но и двете вдъхновени, с вътрешен плам и вкус към живота, изпълнени с оптимизъм, младежка дързост и светла мъдрост.

Роза МАКСИМОВА, вестник “Компас”, Бургас

-----------------

Наталия Недялкова: Непоколебимата вяра в чудодейната сила на мисълта е способна да промени живота към по-добро.
(Интервю на Роза Максимова, в. “Компас”)

– Наталия, разкажи ни как се роди идеята за съвместна книга с Валентина Сергеева.

– Идеята да се появи тази книга принадлежи на Валентина Георгиевна Сергеева. Във връзка с подготовката и провеждането на нейния музикално-поетичен спектакъл “Да се разбираме”, състоял се през септември миналата година в Бургас, имах прекрасната възможност да общувам с този изключителен човек. Наред с чисто организационни въпроси, част от разговорите ни, разбира се, бяха свързани с поезията и темите, които претворяваме в стиховете си. Открихме, че между идеите, които ни вдъхновяват, има синхрон, съзвучие и диалогичност. Валентина Георгиевна предложи да реализираме този съвместен проект. Няма да скрия, че бях изключително развълнувана от тази покана. Наред с гордостта да работиш заедно с такъв утвърден творец, съзнавах и огромната отговорност – не само като съавтор, но и като преводач на част от творбите й.

– Лесно ли се работи с такъв утвърден автор, с толкова много титли и огромно по обем творчество? Нямаше ли тя някакви по-специални изисквания?

– Да се работи с автор като Валентина Сергеева преди всичко е и вдъхновение, и както вече споменах – огромна респектираща отговорност. Имах пълната творческа свобода и при избора на творбите за превод, и тяхната интерпретация. Както и при участието във формирането на цялостната концепция на книгата. През цялото време на нейната подготовка имаше истински творчески диалог. Имаше двустранни предложения, които обсъждахме най-подробно – до най-малкия детайл, за да намерим най-оптималните варианти.

– Какво има там, след зимата?

– Заглавието на стихосбирката е дело на Валентина Сергеева. То кореспондира напълно с оригиналния облик на нейната поезия – елегантна метафоричност и многопластова символика. На всички планове на Битието винаги ще бъдат валидни и ще действат законите на Вселената, включително и този за вечния кръговрат на природата и живота. След сковаващия студ на зимата идва пролетта, която възражда и поставя ново Начало. И това е прекрасно.

– Какво послание носи тази двуезична книга?

– Посланията са много, вероятно всеки читател би намерил в тази книга някакво свое индивидуално послание, съзвучно с неговите духовни търсения. И все пак – една от основните тези, застъпени в стихосбирката, е тезата за универсалния език на общочовешките ценности, за който няма географски, времеви и каквито и да било други ограничения. Този език наистина ни помага да се разбираме помежду си.

– Разкажи за международния проект “Кирилица”?

– Международният творчески съюз „Кирилица” е създаден в Бургас през есента на миналата година. Той обединява творци от няколко държави и цели запазването на духовните ценности, развитието на културния диалог и популяризирането на съвременни автори чрез премиери на книги, концерти, изложби и други подобни инициативи.

Музикално-поетичният спектакъл “Да се разбираме” и стихосбирката “Там, след зимата” са сред вече реализираните проекти с участието на “Кирилица”. В процес на подготовка е няколкоезичната книга “Душата на България” на Элла Самойленко, една от идеите е и предстоящата презентация “Литературен Бургас”.

– Биографията на Валентина Сергеева е много наситена, богата – тя е изобретател, научен работник, носител на множество международни награди. Като какъв човек я познаваш ти?

– Като изключително мъдър, земен, сърдечен и слънчев човек. Тук ще си позволя да цитирам няколко реда от предговора към книгата, които изключително точно описват Валентина Сергеева:
“В поетесата Валентина Сергеева има вътрешен пламък, този вътрешен огън, който много рядко се среща при хората. Нейната работоспособност, нейният оптимизъм и любовта към живота са неизчерпаеми, и светът й отвръща с взаимна любов!”

А също така и думите на певеца Бедрос Киркоров, който по повод една друга книга на Сергеева казва следното: “Познавам отдавна Валентина. Тя е добър, светъл, отзивчив човек. Аз съм певец, а не литературен критик, затова чувам стиховете със сърцето си”.

– На какво те научи съвместната работа с Валентина Сергеева?

– На оптимизъм. Нейното творчество и непоколебимата вяра в чудодейната сила на мисълта, която е способна да промени живота към по-добро, наистина е заразителна. В тази връзка бих искала да цитирам едно от стихотворенията й:
“Нагоре, в небето ни издигат мечтите,
Там е толкова синьо и така е прекрасно!
Страшно е да се срутиш от височините,
Но изобщо да не полетиш – е още по-страшно”.

– На кого искаш да благодариш?

– Разбира се, най-напред на Валентина Георгиевна – идейният и духовен стожер на стихосбирката, благодарение на която книгата е факт. На прекрасния екип професионалисти, дали всичко от себе си “Там, след зимата” да стане реалност. На близки и приятели, чиято морална подкрепа и съпричастност вдъхват живот на творческите начинания. На вестник “Компас” за възможността те да станат известни и за чудесните въпроси в това интервю. И безспорно – на Негово Величество Читателя.

-----------------

(Интервюто е публикувано във в. “Компас”)

-----------------