Катарзис

Катарзис

Като бездомен пес се скитам
по улици тъмни, със локви и кал.
Полупиян, полузаспал, нозе преплитам
и псувам кишавото време.
В размътената ми глава
се гонят хиляди въпроси.
А отговор промъква се едва:
Съвети аз от никого не прося!

Но ето че в невинно-бистра локва,
на фона на новородено утро,
видях измършавялата си мутра.
И с празната бутилка-бомба
разбих първичните й свойства.
А хилядите бистри капки – свойски,
лицето ми измъчено докоснаха.

И възелът на Гордий се разплете.
Въпросите се фокусираха “на мушка”.
Но те се люшната
като разстреляни поети.

... Докато всичко се избистри,
и нищо не остана от дилемата.
Освен разнежващата истина,
че някога ще съм обичан!
Някога?...

----------------

Публ. в сборника “Бургаски юристи хумористи”, Бургас, 2016 г.

----------------