Шарени мъниста от гердана на съдбата

В “Шарени мъниста от гердана на съдбата” Звезделина Праматарова представя 45 къси разказа и 10 миниатюри-импресии, посветени на цветята и природата, пред чиято красота тя се прекланя. Въпреки че звучат като приказки, героите и случките в разказите на Звезделина не са измислени – взети са направо от пъстрия калейдоскоп на живота – реални са и нейните герои, братя и сестри по съдба, и споменатите многократно д-р Николков и д-р Войта.

Сама прикована на инвалидна количка Звезделина Праматарова изразява своите чувства, желания, отношение към света и хората чрез своите герои – юначно понесли и приели съдбата си. Различни от “нормалните” хора, в техните сърца бушуват същите чувства и страсти, мечтаят за споделената любов, ценят красивото в природата и в живота. А красотата е навсякъде около тях – за който има очи да я забележи – и в разцъфналите пъстри, ухаещи цветя, с жужащите около тях пчелички, и в полета на волните птици, в свежата спокойна зеленина на планините, в безбрежните синьозелени води на необятната морска шир, набраздена от белите гребенчета на вълните, които морският бриз разбива в скалистия бряг…

Звезделина вижда и обича тази неподправена красота. Виждат я и нейните герои, гледащи на света от инвалидните си колички. Те не странят от хората, напротив – желаят да са сред тях, готови при нужда да им помогнат. Инвалидът Калоян спасява живота на младата Люлина, поела свръхдоза наркотик (“Калоян”), Сияна спасява намушкан с нож при пиянска свада непознат мъж (“Сияна”)… Но не такова е отношението на другите към тях. Катя е удавена в морето от съседа й чичо Филип, само защото е станала неволна свидетелка на неговата тайна любовна среща (“Катя”), безименна девойка пада от моста и никой от околните не обръща внимание на този инцидент (“Мостът”). Те са “различните” – откъснатите мъниста от пъстрия гердан на живота, осъдени да носят своето бреме на самота и пренебрежение. Не всички успяват да носят докрай своя кръст – Кремена се самоубива заради нещастната си любов (“Чучулиги”), джуджето Гошо не може да понесе самотата и слага край на живота си (“Джуджето”). А от колко малко имат нужда, за да се почувстват желани и пълноценни! Една специална вечеря и проявено внимание от любимия човек – и Наталина е щастлива (“Рожден ден”)!

Като пророчески звучат думите на престъпникът-арестант, с белезници на ръцете, при срещата с осъдената от съдбата героиня: “Аз ще се освободя от затвора, а ти едва ли ще се отлепиш от твоята количка!” (“Арестант”).

В разказите на Звезделина житейските съдби, неволи, противоречия са  като палитра. Характерите на героите, техните страсти, чувства, увлечения са толкова разнообразни, че няма нужда да се измисля. Животът предлага цялата гама прищевки и капризи на съдбата, на авторката остава само да ги наблюдава и опише. И в “Сватби”, и в “Изневери” предателствата са повече от щастливите бракове. Дали винаги причините за изневярата са в изневеряващия? Авторката заема уклончива и двусмислена позиция по този въпрос. Героите, понесли бремето на нейната съдба, срещат силната съпротива и неодобрение от страна на родители и настойници, при избора си на любим човек и другар в живота. Силният натиск от страна на околните да ги принудят да приемат самотата като начин на живот ги амбицира на всяка цена да търсят и намерят своята любов, а това много често води до неправилен избор. Но при тези, които са успели, щастието идва не само от взаимната любов, а и от чувството за пълноценност в обществото. За съжаление тези случаи са толкова редки, че граничат с утопия. Но какво е животът без вярата в щастието, та дори тази вяра да изглежда съвсем нереален фантастичен блян!

 В раздела “Крими” се акцентира на психологическата страна и мотивация на описаните злодеяния и убийства. В някои случаи Звезделина негласно оправдава деянията на изневери и прегрешения, в други – ги осъжда – морално, разбира се, тъй като в разказите й, както и в живота, повечето престъпления остават ненаказани.

Неслучайно авторката отделя специално внимание на цветята. Има нещо символично, нещо сходно между нейните герои и цветята, приели безропотно съдбата си, дарени с красота и благоухание да чакат неподвижни да бъдат забелязани и обичани от малките пчелички, калинки, пеперудки…  На другия полюс са волните птици – символ на така мечтаната свобода.

От разказите лъха тъга, печал, огорчение и разочарование от жестоката и безпощадна съдба, отредила и на героите, и на авторката, неподвижната участ. А има ли лъч на надежда? Как мислите, защо иначе Звезделина би писала тази книга? Прочетете я и ще разберете защо и към кого са отправени посланията в нейните разкази.

От редактора

-------------------