Тодор Бояджиев, "Разговори за разузнаването"

Ген. Тодор Бояджиев е роден на 10 октомври 1939 г. През 1963 г. завършва радиоинженерство в МЕИ-София. Трудовата му кариера в системата на МВР продължава 30 години. 26 от тях са в българското разузнаване – 13 години в научно-техническото разузнаване и 13 години по линия на външнополитическото разузнаване. Минава по цялата йерархична стълба от разузнавач до заместник-началник на Първо главно управление. Два мандата работи в САЩ.

През ноември 1990 г. с президентски указ е произведен в чин генерал.

През 1993 г. създава обществена асоциация “Български евроатлантически разузнавателен форум”, на която е председател.

-----------------

Интервю с ген. Тодор Бояджиев – бивш заместник-началник на българското разузнаване

— Ген. Бояджиев — какво ви накара да напишете книгата „Разговори за разузнаването”. Провокира ли ви нещо?

— Преди да Ви отговоря на този въпрос, искам да започна с нещо по-позитивно. Не какво ме “провокира”, а какво ме насърчи и амбицира да напиша книгата. Това, което за мен е особено важно бе, че зад тази идея застана Конфедерацията на обществените организации от сигурността и отбраната – КООСО, една авторитетна обществена организация, събрала изключителен интелектуален потенциал в тази важна област и единственото специализирано списание по тази проблематика — сп.”Сигурност”. А сега, какво ме провокира? По начало всичко това беше планирано като съвсем друг проект. Имах договор, подписан с акад. Хачо Бояджиев с Българската национална телевизия (БНТ) и Българския евроатлантически форум, на който аз съм президент, да направим копродукция на тема : „Разузнаването в 21 век”. Аз подготвих сценарий за 12 серии — документални, по половин час всяка, и всичко това трябваше да се реализира. Осигурих спонсор, осигурих средствата. Сценарият мина през художествен съвет. Беше утвърден, в резултат, на което отидох за един месец в Щатите, за да договорим 26 разговора пред камера на най-високо ниво — шефовете на Централното разузнавателно управление, на ФБР, на ДЕA (Бюрото по наркотиците) и т.н. След това направих същото в Москва. След като всичко беше договорено с оператор, с директор на продукция и аз заминахме отново по един месец в Щатите, по един месец в Москва. Заснехме всичките тези интервюта, обединени под общата тема: „Разузнаването в 21 век”. Това се случи през 1994 г., доста преди да е настъпил новият век. Всичките материали отидоха в БНТ. Междувременно се сменяха власти. Сменяха се правителства. Сменяха се директори на БНТ и при една от директорките при правителството на Иван Костов, по чия команда не знам, но всички тези ленти, около 50 часа видео запис, изчезнаха вдън земя и никъде не могат да се намерят. В крайна сметка това ме провокира. Слава Богу преди да предам оригиналите, аз имах филмовия материал необработен, прехвърлен на VHS на мое разположение. Но от VHS аматьорски стандарт, да се направи хубав телевизионен филм просто не става. И след като изчезнаха оригиналите търсих ги години наред , няма ги и няма ги. По аматьорският запис на VHS, аз реших всичко това да го сложа на книга. Така че това беше предизвикателството. Двадесет години пролежа. Направих го сега и сам бях изненадан колко актуално звучат всички разговори. Все едно, че разговорите са водени вчера.

— Кое от интервютата се оказва актуално? Познал ли е някой от интервюираните в книгата 20 години по-късно, каква е прогнозата за България?

— Не едно, а бих казал всички интервюта. Давам ви няколко примера. Генерал Владимир Крючков, организатор на пуча срещу Горбачов през август 1991 г., преди това дълги години е бил шеф на КГБ, обвинен в държавна измяна след пуча и хвърлен в затвора „Матроска тишина”, един от най-страшните арести в Москва. Буквално няколко седмици, след като излезе от затвора, този човек се съгласи и разговаря с мен. Той тогава през 1994 .г, точно преди 20 години в този разговор заяви: „Не подценявайте мюсюлманския фактор. Той дебне на границата ви”. Какво виждаме днес? „Ал Кайда”, ислямски фундаментализъм, търсене на канали, вкарване у нас, атентата в Сарафово. Очевидно човекът преди 20 г. го е прозрял. Това е в Русия. В Съединените Американски Щати давам и друг пример, който моментално показва колко е актуален отново преди 20 г. Разговарям с помощник държавен секретар и началник на разузнаването на Държавния департамент, с други думи заместник — министър на външните работи, а към Американското министерство на външните работи си има Отдел „Разузнавателен”. В този разговор той без никакво смущение споделя с мен визията си за 21 век и казва: „Ние на базата на интернет и на световните комуникации, ще създаваме банки информация”. Скандалът „Сноудън”, който се разгоря в края на миналата година, показва, че преди 20 г. в Съединените Американски Щати са имали визия и са направили това, което ми заявява Томас Фингър: А сега става голям скандал. И всичко това е официално. Не е било крито. Американците са го заявявали. Днес, президентът Обама извинявайки се на госпожа Меркел, казва: „O.K. Ние няма да подслушваме шефовете на приятелските държави, но ние не можем да се отказваме от това, да контролираме тези канали на предаване на информация, защото там има важна информация, касаеща националната сигурност на САЩ”. Така че, виждате, колко далеч са гледали тези хора и колко актуално звучат нещата, които са ми казали и споделили преди 20 години.

— Това не е първата ви книга за българското разузнаване – само мемоари ли ще има в разузнаването вече? Как го виждате?

— Първо, това не са мемоари. Тези разговори не са някакво отвлечено, възклицателно спомняне с кого съм се виждал. Това са конкретни разговори. Тук моята роля е много малка. Моята роля е да задавам въпросите. Разбира се, в книгата има и една много моя творческа част. На база на всички тези разговори, които са предадени дословно, аз съм направил седем виртуални кръгли маси по седем важни теми за разузнаването. Примерно първата – „Разузнаване и контрол”, с всички съм говорил по този въпрос. Извадил съм от интервютата това, което сме говорили само по тази тема и съм го пресъздал, като една виртуална кръгла маса. Все едно сме около масата и говорим – разузнаването през 21– ви век, как да направим разузнаването по-умно, жените в разузнаването, ветераните и как могат да бъдат използвани днес. Всичко това вече е мой творчески принос. Предишната ми книга, обаче е наистина мемоарна. Тя е спомените за шпионина на 20 век – Ким Филби. Никой не знае за връзката „Ким Филби — България” и аз бях задължен да го разкажа, отново не за да покажа, че съм познавал най-големия, а да покажа какво е било неговото отношение към България.

— За кого е предназначена тази книга? Ще я издадете ли на други езици?

— Този път съм почти сигурен, че ще излезе на руски и на английски, по простата причина, че половината от участниците са руснаци, половината са американци. Има един единствен българин, който е в тази книга. Това не съм аз. Това е българската нелегалка – разузнавач, която е живяла десетилетие под чужда биография в чужда страна, не като българка, но и тя отговаря на моите въпроси. Нейните отговори са включени също в книгата. Другото, което е новина е, че в момента един независим телевизионен екип, използвайки най-модерните техники, за да вдигне качеството на записите, които аз имам — VHS, работят едночасов документален филм.

— Какво могат да научат читателите от книгата ви за националната сигурност на България?

— Много неща. Аз ви казах, ето до този момент по много важни въпроси не се говори, въпреки че те не са секретни. В Съединените Американски Щати, в 117 университета има катедри, има факултети по въпросите на разузнаването. У нас едва през последните години и тук мога да се похваля, аз бях първия, който започна през 1992 г. във Велико Търновския и в Бургаския университет, “Разузнаване и национална сигурност”. Днес, в много университети вече има катедри по тези въпроси. За хората, които се интересуват от проблемите на националната сигурност, новата ми книга е един чудесен наръчник, защото в него отново се отговаря на такива важни, изключително важни въпроси : „Как да контролираме разузнаването? Тук се има предвид и обществен контрол, и парламентарен контрол и държавен и вътрешен и медиен и т.н и то казано от супер професионалисти от двете страни на океана, не мои размишления, а това което супер професионалисти казват по тези въпроси. Джон Милис, човекът който беше директор на администрацията на Комисията по разузнаването към американския Конгрес, в продължение на 20 минути говори само на тази тема: „Как се контролира разузнаването в Съединените Американски Щати”. Мелвин Гудман, старши анализатор на ЦРУ говори за изкривяванията, как се политизира информацията. Той говори затова, че ”българската следа” в атентата срещу папата е изфабрикуван по политическа поръчка, че е нямало такава следа. От тази гледна точка мисля, че свърших добра работа.

— Ще има ли изненади в нея? Ще бъдат ли изненадани читателите, когато четат тази книга?

— Изненади в какъв смисъл? Аз вече ви споменах няколко — българска разузнавачка, която е работила повече от едно десетилетие във вражеска среда. Това е нещо пикантно, нещо интересно, но тя не говори за операциите, които е провеждала, а говори отново за разузнаването като изкуство, разузнаването като наука, българското разузнава и нейната визия, как то трябва да се развива или Мелвин Гудман, който говори за „българската следа”. Има неща, които могат да бъдат изненади, тъй като никой досега тук у нас не знае, че този старши анализатор на Централното разузнавателно управление пред Сенатската комисия застава с името си, с достойнството си и казва: „Ние излъгахме за „българската следа”. Кой го е знаел, ако това не е изненада?

Интервюто е на Агенция „Фокус”
(Със съкращения)

-----------------

Тодор Бояджиев, "Разговори за разузнаването", 2013 г.

-----------------