В мига на Вечността
В мига на вечността
ще стигна до безкрая.
Стихиите ще усмиря
и тебе ще позная.
Във минали животи
деляхме одър с тебе,
трезорът като кивоти
заключихме във времето.
* * *
Едва сега проглеждам –
съдбата ни сватоса
и пак във въртележка,
със своите сто въпроса
поднесе ни подноса
за тебе и за мене
короната си тежка...
Дори пътека ни откри,
разстлана с рози и бодли,
а ние, прегърнали своите мечти
изгубихме се вдън гори.
Дали ще се срещнем в безкрая?
Искам да зная, но... не зная.
Дано не изпуснем мига
в тържествената гостна стая.
Дано там те открия!
Изстрадай мига, преоткрий ме!
Аз пренасям този миг – вечността
във безкрая, във рая...
Времето от себе си
ще съблека
и пак ще те позная...
А ти не ме позна?!
Часовникът
на новото време тик-така.
Изпревари го!
Обичай ме до тогава
по своему –
събрал в шепа мъдрост
от мига на вечността.