Нрави и обичаи

Нрави и обичаи

На курбан – като на курбан

Агне печено и огромно
в Цоньо Танев ни събра,
и простете, май нескромно,
гладна бяхме ний тайфа.

Малко късно то довтаса
върху нашта ящна маса.
Щото късно сутринта
чобан Кольо го закла.

А и вънка дъжд валеше,
работата не спореше.
Нещо Цоньо се кривеше,
кръста много го болеше.

Но макар да бе така,
масата ни се събра.
Всеки с чаша във ръката
започнахме веселбата.

Първо пихме си кафето,
после сложиха мезето.
Наляхме си по ракия,
тъй започнахме – не крия.

Това бе гергьовденски пир –
и за здраве, и за мир.
Бебетата да растат,
братче да си доведат.

Но в момента, господа,
пристигна агнето с кола.
Със завързани крачка,
препечено в една тава.

Зачервено, пара вдига,
апетита ни повдига.
И тогава изведнъж
Цоньо извисява глас:

Днес е Гергьовден – ден свещен,
със печен курбан отреден.
И за наше, и ваше здраве,
да си хапнем и... ха наздраве!

Радка и Цоньо за кураж
ни подканят – хайде, яж!
И започна да се яде
изпеченото агънце.

С пожелания за здраве,
благоденствие и любов
бай Марин на вас желае
и за друг курбан готов.

Руси, след като и той го вкуси,
също вдигна своя тост.
Цонко пък му отговори:
– Винаги бъди ми гост!

Доста тостове изпихме
и тавата преполовихме.
Пък и май се уморихме
и... веселбата прекратихме.

Но преди, преди това,
дядо Цоньо си призна:
– Син ми, върши ги едни,
все му върви на жени.

Не е майстор той, не е,
не направи едно момче.
Нищо не му казвам, не,
още е рано, хайде де.

Тъй завърши тоз банкет –
и за здраве, и берекет.

6 май 1999 г.
Винарско-Бургас