До сина ми
Не се отчайвай ако грохне слънцето
и истината се смали до лист на цвете!
Вземи от най- бездънната си пролет зрънце
и го посей под въглените на сърцето си!
Не падай никога превит за залък хляб!
Не се погубвай ако обич си отива!
Дори ранен мъжът остава мъж и трябва
да стисне зъби гордо, болката да скрива.
По всички пътища докрай неминати
те следва, сине, моят майчин страх отдавна.
Аз няма да съм винаги до теб в годините,
затуй се моля само да си жив и здрав.