Попара
На тънка струя млякото потича
по сухите корички черен хлебец
и виждам дядо си, обичния,
живота как с лъжицата изгребва.
Напомня купичката малка лодка,
море дълбоко е попарата.
На столче седнала до него кротко
коси сребристи си разресва старост.
На почит е във този дом попарата,
дробена от отрудени ръце,
обръщали земята с крепка вяра,
че рай ще стане някога селцето.
Попарата е може би награда:
за тежката лозница, двора с круши
за пейката, скована с тиха радост,
на нея внуци приказки да слушат.
И гледам дядо си, обичния,
усмихва се и сърба си полека.
Дори и времето днес коленичи
пред този малък, но велик човек!