Джокондата ме гледа

Поезия: тристишия тип хайку на разни теми – ту философски, ту вицови, ту смесица между двете.

Проф. Владимир Трендафилов за книгата: “Не е точно хайку. Хайкуподобна е само матрицата, носещата платформа. Всичко върху нея е силно индивидуализирано. Ето пример за това, как един европейски автор може да държи в яка хватка далекоизточната форма и да я кара да му служи:

“До сутринта на воля
мишката обикаля осемте
ъгъла на капана.”

Не знам някой друг поет, който е писал на подобна тема, да е забелязал, че капанът има осем ъгъла, а не четири. Чрез този образ Нанков всъщност сгъстява времето, в което мишката обикаля затвора си. Предлага бърз аналог на паниката й. Много изразително.

Това са стихове – бих казал, пробиви в словото – на извънредно зрял поет. Всъщност Нанков не е млад, макар че книгата е първата му. Той се появява на литературната сцена някак готов, отведнъж завършен, сякаш дълго време е пътувал към този екстракт от думи, отстранявайки по пътя излишното, маловажното или безпроблемното. Или фалша. Странно е как съумява да вмести в толкова тясно пространство разгърната ясна теза и да я опре на ирония. Където има ирония. Във всеки случай, гореспоменатата „Джоконда” е една от сполуките му в тази посока. Сам по себе си, образът й е ярко въплъщение на хубостта, която никога не е забелязвала когото и да било и само се е оставяла да бъде гледана. Но ако тя е сляпа, Нанков вижда. Ето го резултатът.

За последно искам да спомена, че вместо заглавие, всяко от стихотворенията е снабдено с по една шеговита рисунка, дело пак на автора. Рисунките балансират на границата между японски йероглиф и човешко лице, скицирано с 3-4 мазки. Въобще, много успешна стихосбирка. Трябва да бъде забелязана.”