Сборището на мастиите

“Сборището на мастиите”
Сборник разкази (за хора и животни) и ритмична проза (за животни и хора)

------------------

* * *

Жалко, че кучетата не могат да избират стопаните си, защото Той никога нямаше да избере да се роди на това място.

Първите спомени от съзнателния му живот бяха как гледа през оградата една красива кучка на свобода. Завиждаше й. За разлика от нея, той беше здраво вързан със синджир, дълъг не повече от половин подскок, ако го отвържат, но това се случваше много рядко. Жизненото му пространство се определяше от дължината на синджира, закрепен за котурата, в която живуркаше зиме и лете. Задачата му беше да пази кокошките и петлите, които се разхождаха в заградения двор и спяха в кокошарника. Пазеше ги от черни порове, белки и невестулки, като ги плашеше не само с лаенето си, а и с присъствието си, защото те го усещаха отдалече... Всяка сутрин и вечер стопанинът му идваше да храни животинките си с какви ли не лакомства – разбъркана топла храна, царевица или ечемик, а през лятото им даваше и по някой домат или динена кора през оградата. Неговата дажба беше парче хляб сутринта и друго вечерта. Е, понякога му подхвърляха по някой и друг кокал като специалитет, но това беше от дъжд на вятър.

Беше се примирил с начина си на живот и дори беше доволен, защото не познаваше друг и нямаше с какво да го сравни. На няколко пъти една красива кучка се доближаваше до оградата и гледайки го, му се плезеше предизвикателно с език. Страшно много му се искаше да научи името й. Веднъж я попита, а тя му се изсмя с пронизителен вой и той повече не отвори лая си за това. За късмет случайно разбра как се казва и беше на върха на щастието си. Случи се, когато тя се беше приближила до оградата и си разменяха любовни послания. Тогава се появи Стопанинът и я изгони с думите:

– Марш оттук, мастийо!

“Значи се казваше Мастия. Какво хубаво и звучно име! Мастия... Мастия... Мастия...” Вече щеше да заспива и да се събужда, лаейки името й.

------------------